Случаят с палтото от визон

— Какво направихте, след като тази жена излезе от стаята? — попита Бъргър.

— Тръгнах подире й.

— Накъде?

— Тя взе асансьора, който тръгна нагоре. Изтичах по стълбите. Намирах се на седмия етаж, а хотелът има само осем. Ето защо знаех, че тя не би могла да се качи повече от един етаж. Реших, че ще успея да стигна почти едновременно с асансьора.

— Така ли стана?

— Да.

— И къде отиде тази жена?

— Отиде в стая осемстотин и петнайсет, където по-късно полицията откри трупа на Джордж Файет.

— Същата тази жена ли? — попита Бъргър.

— Същата тази жена.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно.

— И коя беше тя?

— Вече ви казах.

— Имам предвид жената, която влезе в стая осемстотин и петнайсет.

— Обвиняемата Дикси Дейтън.

— Същата, която стана права? Същата, която преди малко разпознахте?

— Да, сър.

— Вашите въпроси, моля — обърна се Бъргър към Пери Мейсън.

Минърва Хамлин извърна лице към Пери Мейсън, а в очите й проблесна враждебност — поведението й ясно показваше, че възнамерява да си върне за всичко и дори най-изкусно проведен разпит не би могъл да я обърка. Отношението на Мейсън беше като на по-голям брат, който кара невъздържаната си сестра да му се довери.

— Мис Хамлин — започна той, — вие не познавахте Дикси Дейтън, нали?

— Изобщо не я бях виждала, преди да излезе от онази стая.

— По онова време вие не знаехте коя е?

— Видях я, но не знаех името й.

А после полицията ви показа снимката на Дикси Дейтън и ви попита дали това е същата жена, така ли? Вие какво отговорихте?

— Отговорих, че е същата.

— А не отговорихте ли, че според вас прилича на нея?

— Е, щом е същата жена, ще прилича на нея, нали?

При този хаплив отговор над съдебната зала се понесе вълна от смях.

— Съвсем права сте — отбеляза Мейсън. — И тъй като ми зададохте въпрос, аз с удоволствие ще ви отговоря, мис Хамлин. Моля да ме извините, но бих изтъкнал, че дори снимката да не е била на мис Дейтън, пак е възможно да е приличала на нея. Често пъти снимките могат да ни объркат.

— Мен не ме объркват. Аз имам много набито око.

— И все пак, когато видяхте снимката за пръв път, не можехте да разпознаете жената с абсолютна сигурност, нали?

— Ами казах им… Мм, зависи какво разбирате под думата „сигурност“.

— Е — усмихна се Мейсън, — вие какво разбирате?

— Когато съм сигурна, значи съм сигурна.

— Да, личи си — съгласи се Мейсън. — Но тогава не бяхте толкова сигурна, колкото сте сега.

— Е, след това имах възможност да видя самата жена. Снимката не… Мм, тя…

— Искате да кажете, че снимката не приличаше на нея?

— А, не, приличаше.

— И все пак имахте известни съмнения.

— Исках да бъда абсолютно справедлива, мистър Мейсън.

— И все още го искате, нали?

— Да, сър.

— Когато за пръв път видяхте снимката, не бяхте абсолютно сигурна. Дори и сигурна не бяхте. Мислехте, че би могло да е същата жена, но не бяхте сигурна.

— Само при пръв поглед.

— После разгледахте снимката внимателно, нали?

— Да, сър.

— И след като я разгледахте, станахте по-сигурна, така ли?

— Да, сър.

— Във всеки случай не бяхте съвсем убедена, когато само погледнахте снимката, нали?

— Не, сър. Убедих се напълно, когато видях обвиняемата в полицията наред с другите, които ми показаха.

— И тогава вече бяхте сигурна?

— Разпознах я между други пет жени, с които беше заедно. Разпознах я без никакво колебание.

— И това стана, след като внимателно бяхте разгледали снимката?

— Да, сър.

— Е, мис Хамлин, нека бъдем откровени. Не съществува ли дори и най-малката възможност да сте разглеждали така внимателно снимката, стараейки се да решите дали това е, или не е лицето, което сте видели да напуска стаята, че когато са ви показали обвиняемата, вие почти подсъзнателно сте я свързали със снимката и затова именно сте сметнали, че сте я разпознали.

— Когато видях тази жена сред останалите, бях абсолютно сигурна, че тя е същата, която излезе от хотелската стая.

— А сега бъдете така любезна да обясните на съда точно къде бяхте застанали, когато жената излезе от стаята.

— Имате предвид стая седемстотин двайсет и едно ли?

— Да.

— Бях в дъното на коридора до аварийния изход и се правех, че изпълнявам задълженията си на камериерка.

— В какво точно се изразяваха те в момента?

— Преструвах се, че чукам на една врата, уж да сменя хавлиените кърпи.

— Вашето поведение ме кара да предположа, че вие сте една изключително способна млада жена. Нали, мис Хамлин?