Случаят с палтото от визон

Цитатът явно направи силно впечатление на съдията Ленъкс.

— Чудесно, мистър Мейсън. Струва ми се, че от юридическа гледна точка вашето положение е законно. Всъщност от време на време вие се озовавате в затруднения, от които се измъквате чрез доста необикновени методи, които обаче винаги се оказват законни. Съдът смята, че вие сте напълно способен да се грижите както за своите, така и за интересите на клиентите си. Що се отнася до този съд, вероятно в момента ние творим история в правораздаването.

— Мистър Мейсън — обърна се към него Бъргър, — ще ви питам дали на трети този месец, рано сутринта, сте се намирали в стая седемстотин двайсет и едно на хотел „Киймънт“.

— Да.

— Сам ли бяхте?

— Не.

— Една млада жена ли беше с вас?

— За кратко време.

— Доколкото знам, тя е влязла в стаята след вашето пристигане.

— Да, сър.

— Вие сте отишли в хотела?

— Да, сър.

— Стигнали сте до онази стая?

— Да, сър.

— Влезли сте вътре?

— Да, сър.

— И малко след това е дошла младата жена?

— Да, сър.

— По молба на Морис Албърг, един от обвиняемите по това дело, ли отидохте в онази стая?

— Този въпрос — възрази Мейсън — е недопустим. Той съвсем очевидно изисква отговор, който представлява поверителни сведения между адвокат и клиент.

— Мисля, че съдът ще трябва да подкрепи това възражение — каза съдията Ленъкс.

— Аз не го питам за разговора. Само дали е отишъл там вследствие на такъв разговор — настоя Бъргър.

— Няма разлика — реши съдията Ленъкс. — Всъщност вие го питате дали клиентът му е казал да отиде в онази стая в хотела. Това по мое мнение е поверително сведение. В крайна сметка, мистър Бъргър, трябва да разберете, че в тази ситуация има някои особени моменти, които са задължителни както за вас, така и за защитата.

— Разбирам, господин съдия.

— Мистър Мейсън играе двойната роля на свидетел срещу клиентите си и на адвокат, защищаващ същите тези клиенти. Съдът разреши той да бъде разпитан като свидетел, но, разбира се, много ще внимава да не бъдат накърнени интересите на обвиняемите.

— Добре, господин съдия. Е, тогава, мистър Мейсън, ще ви попитам дали докато бяхте в онази стая, младата жена, която присъстваше там, не заяви пред вас, че в този момент Морис Албърг преследва Джордж Файет с намерение да го убие.

— По този въпрос — отвърна Мейсън — като защитник на обвиняемия Албърг възразявам, че въпросът е некомпетентен, неуместен и несъществен. Като защитник на обвиняемата Дейтън възразявам въз основа на факта, че ако онази жена не е била Дикси Дейтън, това, което е заявила, няма никаква връзка с делото и са само празни приказки, а ако тя е била Дикси Дейтън, казаното от нея е поверително сведение.

— Моля уважаемият съд да отбележи, че предвиждах и двете възможности — заяви Хамилтън Бъргър. — Доказателствата сочат, че онази жена е била Дикси Дейтън. Тъй като разговорът се е отнасял до престъпление, което все още не е било извършено, но е щяло да бъде извършено, този разговор не може да представлява поверително сведение… Разбира се, готов съм да възпроизведа истинския разговор. С други думи, ако мистър Мейсън отрече, че такова изказване е било направено, мога неопровержимо да го обвиня, като представя приетите за доказателства записи и пусна въпросната част от разговора, така че той да чуе собствения си глас и гласа на жената, която е била с него в стаява.

— Не можете да обвинявате собствения си свидетел — възрази Мейсън.

— Мога по въпрос от съществено значение за изхода на делото, но не и по отношение на репутацията, му — подчерта Бъргър.

— Ако предположим, че лицето не е било Дикси Дейтън? — Съдията Ленъкс се обърна към прокурора.

— Минърва Хамлин потвърди в показанията си, че лицето е било Дикси Дейтън.

— Това са само показанията на един свидетел.

— Но те са единствените, дадени пред съда до този момент — изтъкна Хамилтън Бъргър.

Съдията Ленъкс прокара ръка по челото си, стисна устни, изви се на въртящия се стол, така че да избегне погледа на адвоката, опитвайки се да се съсредоточи. В продължение на няколко секунди в съдебната зала настъпи напрегната тишина. Накрая съдията реши:

— Задайте въпроса на мистър Мейсън. Попитайте го направо. Онази жена била ли е Дикси Дейтън, или не?

— А, не — рече Хамилтън Бъргър, — точно този въпрос нямам намерение да задавам.