— Защо не? — учуди се съдията.
— Защото при положение, че мистър Мейсън отрече, че жената е била Дикси Дейтън, той ще даде показания в качеството си на мой свидетел. Ще задавам на мистър Мейсън само такива въпроси, на които вече знам отговорите, и то верните отговори, така че, ако мистър Мейсън се опита да провали обвинението ми чрез показанията си, ще имам властта да го изпратя в затвора за лъжесвидетелство.
— Разбирам, господин прокурор — усмихна се съдията Ленъкс, — че аз допуснах тази възможност. Предполагам, че желаете да отправите такава заплаха към мистър Мейсън, и аз ви предоставих възможността да направите това.
— Заявих каква е позицията ми. Фактът е налице.
— Без съмнение — кимна съдията Ленъкс.
Отново настъпи мълчание, после съдията се обърна към Пери Мейсън:
— Иска ми се да чуя становището на защитата по въпроса.
— Като защитник на обвиняемия Морис Албърг — поде Мейсън — бих искал да изтъкна, че той не е обвързан с каквото и да е изказване на Дикси Дейтън.
— Като втори обвиняем и съучастник аз твърдя, че е — отвърна Бъргър.
Мейсън се усмихна.
— Бихте ли оспорили, че е възможно някой човек да влезе в дадена хотелска стая и да заяви, че господин съдията например се готви да извърши убийство, а след това се опита да докаже неговата вина, като представи трупа и записания разговор.
— Това е различно — отсече Бъргър.
— Бихте ли ми обяснили защо именно смятате, че е различно?
— А как стои въпросът с обвиняемата Дикси Дейтън? — запита съдията Ленъкс.
— Господин съдия — каза Пери Мейсън, — Дикси Дейтън, дори наистина да е била в онази стая й дори да е заявила, че Морис Албърг се готви да извърши убийство, пак не би могла да бъде обвинена в нищо и доказателствата не могат да се приемат по този начин, освен ако не е била съучастничка в убийството.
— Но тя е била — настоя Хамилтън Бъргър.
— Докажете го! — отсече Мейсън.
— Точно това се опитвам да направя.
— Тогава го направете както му е редът. Почнете откъдето искате, но не обръщайте нещата с главата надолу.
— Момент, моля — намеси се съдията Ленъкс. — Ситуацията е доста странна. Разбирам позицията на мистър Мейсън. Тя е добре обмислена и ми се струва, че е съвсем законна.
— Но, господин съдия — запротестира Хамилтън Бъргър, — положението не е ли ясно? Пери Мейсън е бил в онази стая с Дикси Дейтън. Дикси Дейтън е заявила съвсем определено, уверявам ви, господин съдия, това е факт, тъй като имам думите й на запис, че Морис Албърг в момента убива или ще убие Джордж Файет. По-късно Файет е бил намерен мъртъв и има достатъчно доказателства, че Морис Албърг е свързан с това престъпление.
— Всичко това е чудесно — съгласи се съдията Ленъкс, — но първо вие трябва да докажете не само че обвиняемата Дикси Дейтън е заявила такова нещо, но и както изтъкна мистър Мейсън, че има някакво съучастие, някаква връзка, някакъв заговор.
— Разбира се, що се отнася до елемента заговор, мога да го установя чрез косвени доказателства. Не мога да представя запис как двамата обвиняеми седят и си говорят: „Хайде да отидем и да убием Джордж Файет.“ Налага се да го докажа чрез изказванията и поведението на обвиняемите.
— Естествено — предложи съдията Ленъкс, — бихте могли да опростите нещата, като попитате мистър Мейсън дали на определената дата Дикси Дейтън, обвиняемата по това дело, не му е заявила еди-какво си.
— Не знам как мистър Мейсън би отговорил на този въпрос. Може да отрече и тогава ще излезе, че се опитвам да обвиня собствения си свидетел в лъжливи показания. Не искам това да се случи. Искам да поставям само въпроси, които могат да бъдат ясно доказани, така че мистър Мейсън или ще им отговаря в съответствие с известните ми факти, или ще изпадне в положение на лъжесвидетел.
— Разбирам какво имате предвид — каза съдията Ленъкс. — Ясна ми е цялата ситуация, бих казал дилемата, но си остава фактът, че тя трябва да бъде разрешена според установените правила на съдопроизводството. Възнамерявам да поддържам становището, че този свидетел не може да бъде принуждаван да отговаря на въпрос, по който защитникът на двамата обвиняеми възразява. Струва ми се, че преди да допуснем изслушването на разговора, трябва да се представят други доказателства за заговор. Имате ли още въпроси към този свидетел?
— За момента не — отвърна Хамилтън Бъргър.
— Добре, мистър Мейсън, свободен сте като свидетел — реши съдията Ленъкс — и можете отново да заемете мястото си на защитник на обвиняемите.
— По-късно ще бъдете призован отново, след като се изяснят някои други основни факти — заяви Хамилтън Бъргър.