Случаят с палтото от визон

— Как си спомняте датата толкова точно?

— Ако работехте в хотел „Киймънт“, нямаше да ви е никак трудно да запомните кога са ви пратили безплатно в Мексико Сити. Управителят ми се обади и ми възложи тази работа, за която бил нужен сигурен човек. Даде ми пари и ми каза да се кача в стаята си, да си събера багажа и да отида на летището.

— По кое време стана това?

— Малко преди полунощ на седемнайсети.

— В колко часа излетя самолетът?

— Около един и половина сутринта на осемнайсета.

— Директен полет ли беше?

— Не, трябваше да се прехвърля в Ел Пасо и ако се интересувате от всички подробности, седях до една красива блондинка, която ми хвърляше погледи, но като разбра, че слизам в Ел Пасо, задряма. От Ел Пасо седях до някаква жена, която беше яла чесън и имаше дете, на което му ставаше лошо от пътуването.

В съдебната зала избухна смях. Мейсън дори не се усмихна.

— Срещнахте ли някакви трудности при работата си в Мексико Сити?

— Много.

— И все пак беше почивка?

— Беше нещо по-разнообразно.

— Правили ли сте някога опит да напуснете хотел „Киймънт“ и да си намерите другаде работа?

— Господин съдия — намеси се Хамилтън Бъргър, — не виждам никаква причина свидетелят да бъде тормозен с всички тези подробности от миналото му. Нека при разпита си защитникът се ограничи е въпроси върху вече разискваните неща.

— Имам чувството, че зад всичко това се крие нещо странно — отбеляза съдията Ленъкс, — и няма да огранича защитника при разпита му. Възражението се отхвърля.

— Правили ли сте опит? — повтори Мейсън.

Свидетелят се опита да срещне погледа на адвоката, но не успя.

— Не — измърмори той глухо.

— Били ли сте някога осъждан за углавно престъпление? — попита Мейсън.

Свидетелят понечи да стане от стола, но се разколеба и седна отново.

— Господин съдия — обади се Хамилтън Бъргър, — очевидно този въпрос е изстрелян наслука. Това е опит Да се опетни репутацията на свидетел, чиято единствена вина е, че е дал показания срещу клиентите на мистър Мейсън.

— Лично аз смятам, че при дадените обстоятелства въпросът е твърде брутален — каза съдията Ленъкс. — Той обаче е напълно допустим й засяга една от причините, поради които даден свидетел може да бъде дискредитиран. Очевидно въпросът не беше посрещнат с твърд отказ, ето защо ще трябва да отхвърля възражението въпреки желанието си.

— Били ли сте някога осъждан за углавно престъпление? — повторно запита Мейсън.

— Да.

— Какво беше то? Къде излежахте присъдата си?

— Бях осъден за въоръжен грабеж и излежах присъдата си в Сан Куентин. Е, сега знаете всичко. Продължавайте, унищожете ме. Забийте ми нож в гърба, щом искате.

За момент Мейсън изгледа внимателно младежа, после премести стола си към края на адвокатската маса и с искрено загрижен тон каза:

— Нямам подобно намерение, мистър Хокси. Възнамерявам да използвам този факт за изходна, а не за крайна точка. Вашите работодатели знаеха ли, че сте били осъждан за углавно престъпление?

— Иначе защо мислите бих останал на второкласна работа в третокласен хотел? — възкликна Хокси ядосано.

— Сигурен ли сте, че точно разпознахте свидетелите? — попита Мейсън.

— Абсолютно. Имам способност да не забравям лица. След като веднъж съм видял и запомнил даден човек, никога не го забравям. Предполагам, че заради това работата ми в хотела е добре оценена.

— Кога ви осъдиха, Франк?

— Преди десет години.

— И колко време лежахте в затвора?

— Пет години.

— А после?

— После работих на четири-пет различни места и все нещо се случваше. Досието ми излизаше наяве н ме изхвърляха.

— После?

— После ме арестуваха. Не че бях направил нещо, но ме заподозряха заради досието ми. В полицията ме наредиха заедно с други за разпознаване и на мен ми беше ясно, че това означава отново да загубя работата си. Бях страшно ядосан от цялата тази история.

— Продължавайте — подкани го Мейсън.

— След едно от разпознаванията при мен дойде някакъв сержант от полицията. Съчувствал ми, защото разбирал какво изпитвам: Каза ми, че един негов приятел бил станал управител на хотел „Киймънт“. Този хотел си е имал доста неприятности с полицията и управителят би разбрал как се чувствам и в какво затруднение съм изпаднал. На полицая му била известна способността ми да запомням лица, а хотел „Киймънт“ търсел нощен администратор, тъй като лично той бия спомогнал да изпратят в затвора предишния служител веднага след назначаването му. Разказа ми как трябвало да ги заплаши, че ще затвори завинаги хотела, но новият управител му обещал, че ще направи всичко възможно там да не се върши вече нищо незаконно. Полицаят ме посъветва да отида при този нов управител и да му разкажа всичко за себе си. Каза ми, че единственият ми шанс да се оправя е да си намеря работа при шеф, който знае всичко за миналото ми. Предложи ми да отида там и честно да разкажа цялата си история и ме предупреди, че ако нямам намерение да влизам в правия път, изобщо да не се захващам с тази работа, защото хотелът имал лоша репутация и „Нравственият отдел“ го наблюдавал.