По лицето на Хамилтън Бъргър се изписа изненада.
— Това ли е, с две думи, постановката, върху която е изградено обвинението? — попита то Мейсън.
— Аз сам ще изложа постановката си — сопна се Хамилтън Бъргър.
— Вие можете сам да изложите постановката си, мистър Бъргър — заяви съдията Ленъкс, — но съдът има право да знае дали защитникът на обвиняемите очерта правилно позицията ви.
— В общи линии да, господин съдия — отвърна Бъргър мрачно. — Предполагах, че защитата ще се опита да скрие тези доказателства. Изявлението ме изненадва.
Съдията Ленъкс се намръщи.
— Сега мога да оценя забележките на областния прокурор за показания, отнасящи се до други престъпления, чрез които биха могли да се разберат мотивите за разглежданото в това дело престъпление.
Мейсън седеше в адвокатския махагонов стол, кръстосал пред себе си дългите си крака, и замислено наблюдаваше младежа на свидетелското място.
— През въпросната нощ вие ли обслужвахте номератора?
— Да.
— От стая седемстотин двайсет и едно ви позвъни една жена и каза: „Извикайте полиция.“ Нали така?
— Да.
— И въпреки това вие не направихте нищо.
— Естествено, че направих. Жената затвори телефона. Веднага й се обадих и я попитах какво става. Тя се разсмя: това били глупости, просто шега.
— Нищо друго ли не направихте?
— Разбира се, че не. Предположих, че приятелят й е започнал да се държи малко по-грубичко и тя е решила да го сплаши. По всичко личеше, че не е разтревожена.
— Не ви ли мина през ума, че може друга жена да е вдигнала телефона?
— В момента не. В хотел „Киймънт“ човек вика полицията само ако стане голяма бъркотия. Иначе всеки сам си се оправя.
— И все пак по-късно извикахте полицията?
— Да, когато ми съобщиха за пистолетен изстрел. Човек не може да не обърне внимание на такова нещо.
Мейсън отново огледа свидетеля със замислен поглед.
— Шефовете ви знаят за криминалното ви досие. Нали, мистър Хокси?
— Казах ви, че знаят.
— И от време на време ви го напомнят?
— Какво искате да кажете?
— Всеки път, когато ви карат да направите нещо, което може би не е съвсем редно.
— Нямате право да ме разпитвате за друго, освен за фактите по делото — рязко отвърна свидетелят.
— Точно така — съгласи се Мейсън и без да извръща глава, попита през рамо: — Лейтенант Траг в съда ли е?
— Тук съм — отвърна лейтенант Траг.
— Лейтенанте, вие имате снимка на Робърт Клеърмонт, онзи новак, който беше убит в града преди малко повече от година. Бихте ли дошли насам, за да покажете снимката на свидетеля?
— Какво общо има всичко това с настоящето дело? — запита раздразнено Хамилтън Бъргър.
— Може да има много общо — заяви Мейсън, без да откъсва очи от свидетеля. — Както разбирам, господа, вие действително искате да разкриете кой е убил Клеърмонт.
— Аз бих искал — обади се лейтенант Траг и се запъти към свидетелското място.
Лейтенантът подаде снимката на Пери Мейсън.
— Покажете я на свидетеля — помоли адвокатът.
Лейтенант Траг отиде до свидетеля и му показа снимката.
Франк Хокси я погледна, понечи да поклати глава, после протегна ръка, взе снимката и се взря в нея. Ръката му се разтрепери забележимо.
— Казахте, че никога не забравяте лица — напомни му Мейсън — и поради това сте толкова ценен за хотел „Киймънт“. Виждали ли сте някога човека от снимката?
— Моля уважаемият съд да обърне внимание — намеси се Хамилтън Бъргър, — че разпитът се провежда неправилно. Ако защитникът иска да вземе този човек за свой свидетел, той…
— Той, разбира се, има право да провери паметта на свидетеля — прекъсна го съдията Ленъкс. — Всеки свидетел, който заяви, че никога не забравя лица, всъщност претендира, че паметта му е много по-добра от тази на средния човек. Ето защо, при тези обстоятелства, защитата има право да провери изявлението му. Свидетелят трябва да отговори на въпроса.
— Не мога…
— Внимавайте — строго го предупреди Мейсън. — Помнете, че сте под клетва.
Свидетелят отново взе снимката. Този път ръката му така явно трепереше, че той побърза да я опре на коляното си.
— Е? — подкани го Мейсън. — Какъв е отговорът ви? Да или не?
— Да — промълви Хокси едва доловимо.
— Кога сте го виждали?
— О, господин съдия — обади се Хамилтън Бъргър, — това е прекалено…
Лейтенант Траг се извъртя и гневно стрелна с поглед областния прокурор.
— Оттеглям възражението си — каза Хамилтън Бъргър.