— Затова ви е отвел в едно бунгало в планината Санта Крус, госпожице Уайтинг. Но вие със сигурност не сте знаели, че след като ви е оставил там, господин Ийвс се е върнал в наетия апартамент на булевард „Стоктън“; обяснил е на господин Моър, че му е намерил друго, по-сигурно място, където би могъл да се скрие, качил го е на една яхта, извел го е с нея в открито море и се е повъртял известно време наоколо, докато е намерил един от спасителните пояси, хвърлени предишната вечер от парахода след подаването на тревога за човек зад борда. После е застрелял господин Моър, съблякъл му е дрехите, поставил е тялото му в спасителния пояс и го е пуснал във водата, като отлично е знаел, че то със сигурност ще бъде открито до ден-два.
Мейсън замълча за миг, а Евелин Уайтинг, стиснала страничните облегалки на стола, само облиза пресъхналите си устни, без да каже и дума.
— Вие без съмнение сте се досетили какво точно се е случило — продължи адвокатът. — Особено след като сте прочели за откритото тяло на Моър. Може би разбирате, госпожице Уайтинг, че едно нещо е да се изкуши с подкуп някой от съдебните заседатели, така че да се спаси любимият човек от тежка присъда. Но съвсем друго е човек да стане съучастник в убийство. Смятам, че е време да кажете истината.
Тя като че се опита да се надигне от стола, след това се отпусна отново в него, огледа се безпомощно, а после кимна утвърдително с глава. Повдигна очи към съдия Ромли и каза:
— Истина е. Смятах, че Морган е невинен, когато срещу него в Лос Анджелис беше повдигнато обвинение в убийство. Бях убедена, че са го натопили, и имах желание да направя всичко възможно, за да му помогна. Господин Ван Денси ми обясни, че ако Морган бъде осъден, областният прокурор ще успее да се добере и до голяма част от съучастниците му. Твърдеше, че тези хора са събрали пари, за да помогнат на съпруга ми, като са готови да дадат по пет хиляди долара на няколко от съдебните заседатели, за да ги подкупят, или двайсет и пет хиляди долара на този, който е в състояние да осигури оправдателна присъда. Обясних на Карл цялата ситуация. Дадох му честната си дума, че Морган е невинен, а след това той успя да повлияе по някакъв начин на съдебните заседатели. Постарах се да убедя Карл Моър, че процесът е инсцениран, защото самата аз бях сигурна, че е точно така.
— На седми този месец сте купили рамка за снимка, госпожице Уайтинг — обърна се към свидетелката Мейсън.
— Да — призна тя. — Карл беше силно привързан към доведената си дъщеря. За да се спаси от необходимостта да се явява като свидетел пред голямото жури, той трябваше да инсценира самоубийство и беше наясно, че сигурно ще минат години, преди да може да види отново Бел. Настояваше да задържи поне тази снимка. Но не му се искаше съпругата му да разбере, че той я е взел, защото това би могло да възбуди подозренията й по отношение на самоубийството. Затова и подмени снимките в рамката. За съжаление госпожа Моър откри подмяната почти веднага, след като Карл бе извадил снимката на Бел и бе поставил тази на актрисата.
— Значи вие изпратихте бележка на Карл Моър вечерта на шести този месец? — попита Мейсън.
— Да. Всичко беше планирано предварително. Бяхме нагласили едно чучело, което щяхме да хвърлим зад борда, лично го оставих в медицинския пункт на парахода. Вечерта на шести изчаках, докато госпожица Фел излезе на палубата. След това изпратих бележката на Моър. Той трябваше да дойде на палубата. Двамата смятахме да изхвърлим чучелото зад борда, като преди този изстреляме няколко куршума, за да привлечем вниманието на госпожица Фел. После щяхме да изтикаме чучелото долу и да оставим револвера на Карл Моър някъде на палубата, където лесно биха го открили по-късно. След това Карл щеше да изтича до моята каюта, да се пъхне в леглото, като постави шината на врата си и завие бинтовете, така че лицето му да не може да се види. Ето така се бяхме договорили да действаме.
— И какво се случи, че крайчецът на вашата рокля се закачи на външния кнехт? — попита Мейсън.
— Госпожа Моър допусна грешка, като остави мокрите си дрехи на място, където лесно можеха да се открият — отвърна без колебание свидетелката. — По този начин беше разкрито, че е била на горната палуба. Ако бяха претърсили и моята каюта, не бих искала да открият мокрите ми дрехи, които да послужат като доказателство срещу мен. Затова изхвърлих роклята си през люка на каютата. Но параходът вече се бе извъртял и вятърът духаше в друга посока. Той буквално изтръгна роклята от ръцете ми и я понесе нагоре. Предполагам, че се е закачила за кнехта и се е откъснало парче, а останалата част е отлетяла някъде далеч.