— Госпожица Фел ме бе видяла да избутвам чучелото през парапета, а и вашата секретарка, госпожица Стрийт, се оказа на долната палуба. Тя погледна нагоре и ме забеляза точно когато избутвах чучелото и изстрелях втория куршум. Знаех, че веднага е изтичала в салона и се е обадила в централата, за да оповести за падането на човек зад борда. Давах си сметка, че рано или късно ще бъде принудена да разкаже за онова, което е видяла. Нали разбирате, тя бе вдигнала глава нагоре и поради дъжда не бе успяла да различи чертите ми, но аз гледах надолу, така че ясно я видях.
— Моля ви да ме разберете — продължи с умолителен тон свидетелката. — Искаше ми се да помогна на човека, когото обичах, защото бях убедена, че е невинен. Но след като прочетох тази сутрин вестниците, вече бях наясно защо ме отведе в бунгалото в планината. След това явно се беше върнал и бе подмамил Карл, за да го убие. Надявал се е, че по този начин ще попречи на Карл да даде показания, а в същото време убийството ще бъде приписано на госпожа Моър. Чувствах се ужасно. Обичах го — и все още го обичам — но вече не бих могла да го защитя, защото ясно осъзнавам какъв човек е той всъщност… вече не искам да бъда заедно с него… Кажете ми, господин Мейсън, тъй като вие явно сте напълно наясно какво точно се е случило, той наистина ли… е убил Карл?
Очите й, изпълнени с трепетно очакване и все още с надежда за онова, което бе просто невъзможно, не се откъсваха от лицето на адвоката.
— Да — отвърна той. — Но е допуснал фатална грешка, като не е смъкнал и обувките с връзките от краката му. Нали разбирате, когато Карл Моър се е качил на палубата, той е бил облечен със смокинг. Щом забелязах високите обувки с връзки на краката му, веднага се досетих какво би трябвало да е станало. А фактът, че куршумът, открит в тялото му, не беше от неговия револвер, ми послужи като допълнително доказателство. Съжалявам, госпожице Уайтинг, но точно това е станало. И дори аз самият нося известна вина за случилото се. Трябваше много по-рано да се досетя за истината. След като знаех, че Моър е бил съдебен заседател по един процес в Лос Анджелис, че е изиграл съществена роля за произнасянето на оправдателна присъда; а в същото време Болдуин ван Денси, известен с подкупите си към съдебните заседатели, е бил защитникът на подсъдимия. Да не говорим за това, че непосредствено след произнасянето на присъдата Карл най-неочаквано е придобил някъде около двайсет и пет хиляди долара — това трябваше да ми е напълно достатъчно да се досетя. Особено като прибавим и факта, че снимката на Бел Нюбъри е изчезнала от куфара, ключът от който е бил у господин Моър, а не е имало никакви признаци, че ключалката е била насилвана. Опасявам се, госпожице Уайтинг, че странният начин, по който се развиваше този случай, ми попречи навреме да се ориентирам и не ми даде възможност да спася живота на Карл Моър.
Свидетелката кимна, а устните й потрепериха.
— Обичах Морган — повтори тя. — Толкова му вярвах. Аз… наистина му се доверявах. — После заплака.
Гласът на Мейсън бе изпълнен със симпатия, когато се обърна към съдия Ромли:
— Може би съдът ще прецени, че трябва да прояви снизходителност и да даде почивка.
19
Мейсън, Дела Стрийт, Пол Дрейк, госпожа Моър, Бел Нюбъри и Рой Хангърфорд седяха в апартамента на адвоката в хотела, а на масата пред тях имаше чаши с шампанско, докато горната част на бутилката се подаваше едва-едва от кофата с поразтопилия се лед.
— Просто не мога да разбера как успяхте да се досетите за всичко това — обади се Рой Хангърфорд.
— Никога няма да си простя, че не се досетих по-рано — поклати глава Мейсън. — Мариан Уайтинг ни спомена, че сестра й се е срещнала с Карл на улицата в Лос Анджелис. Евелин Уайтинг пък твърдеше, че не го била виждала с години, докато най-случайно го срещнала на парахода. Обясни също така, че когато са се срещнали на палубата, той й е доверил, че възнамерява да се самоубие. Дела Стрийт пък го бе забелязала да идва откъм каютата на Евелин Уайтинг. Госпожа Моър от своя страна ясно ми обясни, че когато Евелин Уайтинг се е появявала на палубата, за да разходи своя пациент с инвалидната количка, Карл Моър най-загадъчно изчезвал и никой не можел да го намери. А ти, Бел, ми беше разказала, че вторият ти баща е участвал като съдебен заседател на едно от делата на Ван Денси в Лос Анджелис, като успял да убеди останалите членове на журито да гласуват за оправдателна присъда. Спомена, че това се е случило преди два или три месеца, точно по времето, когато Карл неочаквано е забогатял. Но в края на краищата у мен не би трябвало да остава никакво съмнение от момента, когато Морган Ийвс ме предупреди, че ще се появи някакъв неочакван свидетел, който напълно ще обърка защитата ми. След като открих, че този свидетел е Дела, трябваше веднага да се досетя какво всъщност се е случило. Ийвс би могъл да знае за Дела единствено от Евелин Уайтинг, а тя самата нямаше откъде другаде да го научи, освен ако не се бе навела надолу и не бе забелязала, че Дела Стрийт стои до парапета на долната палуба.