— Карл Моър се е опитал да намери лесен начин за спасение. И както става обикновено, този лесен начин се оказва най-трудният, но не би трябвало да го съдим особено строго. Все пак той е имал доверие на Евелин Уайтинг. А и по природа е бил философ и мечтател. И в същото време не е бил от разумните хора. Живеел е в някакъв нереален свят, населен с измислени от него личности и управляван по закони, плод на собствените му идеи и стремежи. Евелин Уайтинг не е срещнала никакви затруднения в усилията си да го убеди, че Морган Ийвс е невинен. Това й се е удало още по-лесно, защото самата е била убедена, че е точно така. На Моър му се е сторило, че това е една чудесна възможност за него да извърши добро дело, като в същото време се сдобие с достатъчно пари, за да може да даде на Бел шанс за едно по-добро бъдеще…
— Толкова го обичах — каза само Бел Нюбъри, а очите й се напълниха със сълзи.
— И аз го обичах — обади се госпожа Моър, като избягваше да срещне погледа на дъщеря си. — Но по свой начин. Може би не съм оценявала достатъчно някои черти на характера му. Твърде лесно приех, че е способен да открадне пари от компанията. И след това не можех да си представя, че има някакво друго обяснение за неочакваното му забогатяване. Карл обичаше Бел. Не смятам, че е изпитвал кой знае какви чувства към мен. Той бе живял твърде дълго сам, за да може да привикне и да приеме семейния живот. Но правеше усилия да се приобщи към семейството, при това главно заради Бел, за да й даде възможност да пътува, да се среща с хора от по-друга среда… Това беше ужасна грешка — но той беше убеден, че действа по възможно най-добрия начин.
— Е — започна Мейсън, като отмести стола си назад. — Не бих искал да форсирам нещата, но ние двамата с Дела трябва да тръгваме. Преди около час ни се обадиха от кантората ми в Лос Анджелис. Някакъв клиент с нетърпение очаква да ме види по особено важен случай. Ще отлетим за Лос Анджелис с чартърен самолет. Готова ли си, Дела?
Тя кимна.
— Един момент, ако обичате — обади се Хангърфорд. — Трябва да направя важно съобщение. Няма да го оповестяваме официално известно време поради трагичните обстоятелства, които настъпиха, но… Ами…
Дела Стрийт вдигна чашата си.
— Май няма смисъл да се мъчиш да ни казваш останалото, Рой — каза през смях тя. — Наистина е нещо, за което си заслужава човек да вдигне тост.
Докато пътуваха на юг със самолета, Дела Стрийт се притисна до Пери Мейсън и пъхна ръката си в неговата.
— Беше наистина прекрасна, нали, шефе?
— Бел ли? — попита той.
— Да, очите й излъчваха някакъв необичаен блясък, който показваше колко е щастлива и колко е уверена в любовта си — а и в неговата също.
— Тя е стабилно момиче — отвърна Мейсън. — Познавам едно-единствено друго като нея, което дори би могло да я победи. Надявам се освен това, че един ден това момиче може би ще…
Дела бързо измъкна ръката си от неговата.
— Почакай малко, шефе — започна да протестира тя. — Да не изпадаме в подобна сантименталност. Знаеш не по-зле от мен, че няма да се чувстваш добре, ако имаш постоянен дом и семейство. Ти си като истински буревестник, който прелита от едно убийство към друго. Ако имаш съпруга, сигурно ще й купиш прекрасна къща и ще я изоставиш там. Ти просто не искаш подобно нещо. Но имаш нужда от секретарка, която да споделя рисковете, които поемаш — а ето, че вече те очаква поредният нов случай в Лос Анджелис.
Мейсън примигна замислено с очи.
— Питам се за какъв ли случай става дума — започна той. — Джаксън ми спомена, че май е нещо доста необичайно, което със сигурност ще предизвика интереса ми.