— Продължавайте — подкани го домакинът. — Слушам ви внимателно.
— Имам основания да смятам, че компанията ви би могла да си върне значителна част от тези пари, някъде около двайсет хиляди долара — посочи Мейсън.
— Вие представлявате Моър? — попита Дейл.
— Не.
— А кого тогава?
— Други заинтересовани страни — отвърна уклончиво адвокатът.
— Имате ли нещо против да ми кажете кои точно са те?
— Това би ли променило вашето отношение по въпроса? — попита Мейсън.
— Възможно е — отвърна Дейл.
— И мога ли да попитам защо?
Дейл се поколеба за миг, после каза:
— Нямам намерение да се пазаря с някакъв си мошеник. Нито с човек, който представлява този мошеник.
— Но доколкото разбирам, вашата компания с удоволствие би си получила двайсетте хиляди долара? — вметна адвокатът.
— Възможно е.
Мейсън се обърна към Селинда.
— Имате ли нещо против да запаля? — попита той, като извади кутия цигари от джоба си.
— Не, разбира се — отвърна веднага тя. — Дори ще ви направя компания, господин Мейсън.
Адвокатът поднесе най-напред на нея огънче, за да запали цигарата си, след това запали и своята. Чарлс Уитмор Дейл го наблюдаваше изпитателно.
— Все още не сте ми съобщили кого представлявате, господин Мейсън.
— Казах ви, че не представлявам господин Моър — отвърна той.
— Но как тогава ще гарантирате връщането на парите, след като не сте свързан с него?
— Не съм свързан с него или с някой друг. Не съм казал, че мога да гарантирам връщането на каквито и да било пари. Просто задавам въпроси.
— И какъв е по-точно въпросът ви?
— Готова ли е вашата компания да направи някои отстъпки, за да си получи обратно около двайсет хиляди долара от отмъкнатите пари?
— Естествено е компанията да желае да разполага със собствените си пари — каза Дейл. — Убеден съм, че ще бъдем готови да направим някои значителни отстъпки.
— Колко значителни? — попита Мейсън.
— Вие какво искате?
— На първо място бих искал категорични гаранции, че няма да се правят никакви опити за арестуването на Моър, преди той доброволно да се е предал. Освен това настоявам да му се разреши да се признае за виновен, под каквото име той си избере и да бъде осъден с това име.
— Да не искате да кажете, че настоявате да оставим Моър да си прави каквото си иска само поради твърдението ви, че парите евентуално могат да бъдат върнати? — попита домакинът.
Адвокатът поклати глава.
— Ще ви дам дума в замяна на вашата. Парите ще бъдат прехвърлени в моята сметка в банката. След като вече разполагам с тях, ще поискам от вас да се съгласите да не преследвате Моър за известно време, примерно в рамките на две седмици.
— Смятам, че бихме могли да се споразумеем — бавно изрече Дейл.
— Доколкото знам, все още няма заповед за задържането на Моър? — попита Мейсън.
— Не смятам за нужно да ви давам отговор на този въпрос — отвърна Дейл.
— Но бихте могли категорично да ми кажете какво сте готов да направите, за да си получите парите?
— Да, съгласни сме да изпълним молбата ви — каза Дейл. — Дори ще направим всичко възможно Моър да получи само условна присъда, като очакваме, естествено, че той ще ни върне и останалата част от парите. Между другото, господин Мейсън, защо казахте, че става дума приблизително за двайсет хиляди долара?
— Защото не съм сигурен с колко точно пари разполага Моър в момента.
Дейл го изгледа подозрително.
— Но първото ви предложение бе за двайсет хиляди долара.
— Това не беше предложение, а въпрос, при това още в началото споменах приблизително двайсет хиляди долара — поправи го Мейсън.
— Добре, приемам, че приблизително означава в рамките на хиляда долара под или над тази сума.
— Не ви правя никакво категорично предложение — уточни отново адвокатът. — Просто ви задавам въпроси. Предложението ще дойде по-късно. Тогава, когато ще съм напълно сигурен с какво точно разполагам. В момента съм информиран, че приблизително двайсет хиляди долара са на разположение.
— Много добре — каза Дейл. — Вече сте наясно с моята позиция, господин Мейсън.
— Изглежда ми доста странно, че пътуваме заедно вече четири дни, господин Мейсън, а вие едва сега идвате при татко с това предложение — обади се Селинда Дейл.
Той поясни:
— Не съм знаел, че баща ви е президент на „Продъктс Рифайнинг Къмпани“.
— Означава ли това, че клиентите, които представлявате, също са на парахода? — попита момичето.