— Досега внимателно избягвах отговора на въпроса ви относно моя клиент — усмихна се Мейсън. — Заявих само, че не представлявам господин Моър.
— Значи клиентът ви не е на борда на парахода? — продължи да разпитва Селинда Дейл.
— От вас би излязъл добър адвокат — каза Пери.
— Но вие отново не отговаряте на въпроса на дъщеря ми, господин Мейсън — обади се Дейл.
— Не отговарям, напълно сте прав — усмихна му се адвокатът.
Настъпи кратка тишина. След това Дейл се изправи.
— Много добре, господин Мейсън, разбрахте отношението ми.
— Да, но нека не оставяме никакви недоизяснени неща помежду си — започна адвокатът, като също се изправи и погледна домакина. — Не бих искал да давате обещания от името на компанията си, които тя след това няма да се съгласи да изпълни. Ако нещата се развият, както предполагам, ще бъда съвсем почтен с вас и се надявам, че и вашата компания ще изпълни съвсем почтено обещанието си.
— Какво точно искате да кажете, господин Мейсън? — хладно попита Дейл.
— Ами искам да кажа, че този ваш ревизор, Кастър Дентън Руни, като че не приема толкова присърце интересите на компанията, както вие например. Ако постигнем споразумение, не бих искал да се разправям с него, а той да се прави, че не е разбрал добре условията по това споразумение. Всъщност ще постъпя така, че да не му дам възможност да го направи.
— Не се безпокойте — каза Дейл. — Руни е женен за сестрата на съпругата ми. Дължи позицията си в компанията на този брак и на мен самия.
— Все пак бих искал да съм сигурен, че няма да си имам проблеми с Руни — настоя адвокатът.
— Няма да имате — увери го Дейл.
Мейсън вече бе посегнал към дръжката на вратата, когато Селинда Дейл попита:
— Не смяташ ли, че трябва да определим някакъв срок на господин Мейсън, татко? Някакво време, в рамките на което той да ни направи по-категорично предложение?
— Да — съгласи се веднага Дейл. — Нека да определим някакъв срок, Мейсън.
— За съжаление това е невъзможно — отвърна адвокатът, като се усмихна на Селинда Дейл. — Ще се наложи да изпратя няколко радиограми, да изчакам отговорите и едва след това ще мога да ви направя по-ясно предложение.
— Но мислите ли, че ще успеете да свършите всичко това, преди да пристигнем? — попита Дейл.
— Да, надявам се да приключа дотогава — отвърна Мейсън и отвори вратата.
Мейсън се преоблече за вечеря, после отиде в залата за коктейли и откри там госпожа Моър, седнала на една маса в ъгъла.
— О, докато очаквате появата на другите членове на семейството ви, ще ми разрешите ли да ви поканя да изпием по нещо? — попита с подчертано висок тон адвокатът, за да могат да чуят пасажерите наоколо думите му.
Тя кимна мълчаливо.
Мейсън седна на свободното място до нея.
— Какво ново? — попита тихо жената.
— Дела каза ли ви, че Дейл е президент на „Продъктс Рифайнинг Къмпани“?
— Да, съобщи ми също, че ще се срещнете с него. Затова седях тук, надявах се, че ще минете след разговора.
— Дейл естествено иска да си вземе обратно парите — каза Мейсън. — Готов е да обещае какво ли не. Но след като вече си е получил своето, ще прехвърли въпроса на борда на директорите и ще ги накара те да поемат отговорността за евентуално споразумение и отстъпки.
— Как бихме могли да го избегнем? — попита тя.
— Първо трябва да разполагам с парите, а след това ще подредя по такъв начин нещата, че да се избегне всякаква измама. И тъй като не представлявам съпруга ви, ще разполагам с по-голяма свобода на действие.
— Селинда присъства ли по време на разговора ви с баща й?
— Да, беше там.
— Това не ми харесва — заяви госпожа Моър. — Не мога да понасям това момиче, то направо ненавижда Бел.
— Няма значение, сега трябва да действаме, и то бързо — каза й Мейсън. — Разберете колко пари са останали на съпруга ви и ми ги предоставете. Можете да обясните на съпруга си какво сте направили, но в никакъв случай не му казвайте кой точно ви представлява.
— Не бихте ли искали да поговорите с него?
— Не, не желая да имам никаква връзка с него. Аз ще контактувам единствено с вас.
— И по какъв начин ще получите парите?
— Ами той ще ви ги даде на вас, а вие — на мен. А когато ги получа, изобщо не бих искал да знам, че това са откраднати пари. Ще става дума просто за една сума, която сте ми предоставили, за да я платя на „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ при определени условия. Това за мен ще са ваши пари, нещо, което се урежда между нас двамата. Разбирате ли какво искам да ви кажа? Не желая парите да идват от съпруга ви. Нито да знам, че се отнася точно за парите, които е отмъкнал от „Продъктс Рифайнинг Къмпани“. Искам това да са ваши пари, които ще ми дадете, за да свърша определена работа. Разбирате ли?