— Не, смятам вълните за прекрасни! В тях наистина има нещо забележително, вдъхващо страхопочитание. Може би се дължи на непрекъснатия глух тътен. Трудно е да го опише човек.
— Да, познат ми е този звук — призна той. — И едва ли някога ще се уморя да го слушам. Обичам бурите.
Очите на Бел Нюбъри заблестяха от възхищение.
— Човек като вас би трябвало да ги обича! — каза тя.
— Приемам го като комплимент, Бел — засмя се Мейсън. — Но вие не ме търсехте, за да си говорим за бурите, нали?
— Не. Отнася се за мама.
— Какво за нея? — попита адвокатът.
— Какво ви е разказала тя за татко?
— Защо смяташ, че е разговаряла с мен за баща ти? — попита Пери.
Тя изчака параходът да спре да се тресе от вълните, след което почти го бутна в един удобен стол.
— Седнете и се настанете добре — каза веднага. — Защото доколкото разбирам, ни предстои един разговор, в който аз ще задавам въпроси, а вие ще ми отговаряте също с въпроси.
— Но след като искате да получите информация, бихте могли да попитате майка си — подхвърли Мейсън.
— Бих могла, но няма да го направя.
— Защо?
— Защото тя… Почакайте, почти бях готова да ви дам отговор. А не бива да го правя. По-скоро съм длъжна да измисля следващия въпрос… Защо да питам майка си?
— А кого другиго бихте могли да питате?
— Вие няма ли да ми кажете, ако знаете?
— Смятате ли, че имам причина да не го правя?
— Чудесно — засмя се тя. — Все още никой от нас не е отговорил на някой от въпросите. Колко време според вас бихме могли да продължим в същия дух?
— Целия следобед — отвърна уж сериозно адвокатът, но в очите му играеха весели пламъчета.
— Точно от това се страхувах. Кажете ми, господин Мейсън, мама разказа ли ви, че татко се е отказал от работата си и изобщо не желае да се върне обратно във фирмата?
— Какво ви кара да мислите, че го е направила? — попита той.
— Ами как да ви обясня, мама е добра, но е доста наивна — започна момичето. — Като повечето хора от по-старата генерация. През последните няколко дни, когато двамата с нея стояхте край парапета на палубата и разговаряхте, забелязах, че при приближаването ми настъпваше странна тишина. Съвсем лошо скроено. Като представител на преждевременно развитото младо поколение веднага се досетих, че разговаряте за нещо, което не би трябвало да чуя. Убедена съм, че е свързано с татко и неочакваното ни забогатяване.
— Ще бъдете ли така любезна да ми обясните защо си помислихте точно това? — попита Мейсън.
Бел Нюбъри въздъхна отчаяно.
— Май наистина сте в състояние да продължите по този начин целия следобед — каза тя. — Опитвам се да ви попитам нещо, господин Пери Мейсън, но до момента вие не ми отговаряте, а само задавате свои въпроси и всъщност се опитвате вие да измъкнете някаква информация от мен.
— Все пак не ми стана ясно защо дойдохте при мен — опита се да протестира адвокатът. — Случило ли се е нещо?
— Не — прекъсна го тя. — И моля ви, не ми задавайте повече въпроси. Явно ще трябва да формулирам съвсем точно своите въпроси, за да мога да измъкна някаква информация от вас. Но ако ви кажа: „Опитва ли се мама да скрие нещо от мен, господин Мейсън?“, вие веднага ще отвърнете: „Какво според вас трябва да бъде скривано от вас, Бел?“, а аз ще добавя: „Нещо за татко“, тогава ще последва вашето: „Но какво толкова е станало с баща ви, че да трябва то да бъде скривано от вас?“, а аз ще ви призная „Все пак, господин Мейсън, той наистина извърши някои доста странни неща през последните два месеца. По-точно нещата биха изглеждали странни за човек, който не познава татко“, тогава вие ще попитате: „Какви неща?“, а аз ще ви отвърна: „Мама не ви ли разказа за това?“, а вие ще… Не, не ме прекъсвайте, господин Мейсън, защото вече ви притискам към ъгъла с кръстосания си разпит. Вие ще кажете: „Не смятате ли, че е по-добре да попитате майка си, вместо да се обръщате към мен?“ и точно този ваш въпрос, господин Пери Мейсън, ще ми даде възможността, която търся, и аз ще кажа „Господин Мейсън, не смятате ли, че в името на справедливостта по отношение на всички страни би било правилно да изслушате и версията на татко?“ и преди да успеете да ми зададете следващия си въпрос, ще добавя „Според мен това би било правилно и съм готова да ви срещна с татко. Лично аз смятам, че мама е несправедлива към него. Татко може да е странен и малко ексцентричен, но не е извършил нищо, от което да се срамува, и няма защо мама непрекъснато да си мисли, че той е замесен в незаконна дейност.“ И така, господин Пери Мейсън, бих искала да ви помоля да поговорите с татко и да чуете и другата страна, преди да си правите някакви заключения или да се съгласявате да съдействате за нещо на мама.