— Не смятате ли, че баща ви ще се отнася с известно предубеждение към мен? — попита Мейсън.
— В никакъв случай — отвърна веднага тя. — Той е най-разумният човек, когото познавам. Знае, че разговаряте доста често с мама и…
— Но баща ви непрекъснато ме избягва — прекъсна я адвокатът. — От онова, което съм слушал от майка ви, стигнах до заключението, че не се отнася с особено доверие към адвокатите.
— Ами това само показва доколко самата тя е наясно с проблема — извика възмутено Бел. — Татко наистина се отнасяше с предубеждение към така наричаните от него адвокати по наказателни дела. Но това беше преди да участва като съдебен заседател по едно дело, в което бил съден човек за убийство. Според татко човекът бил невинен, но адвокатът му, някой си Ван Денси, като че бил готов да го предаде. Но не успял да заблуди татко. Той настоявал за оправдателна присъда, макар че останалите единайсет съдебни заседатели били против него. Накрая успял да ги убеди всичките, че този човек наистина е невинен. Този процес е оставил трайни впечатления у татко. Той смята, че всеки човек може да бъде обвинен в престъпление и представяните доказателства да го сочат за виновника за извършеното. Но според него адвокатите, които защитават обвиняемите, трябва да са наистина добри. По негово мнение Ван Денси е бил некомпетентен, освен че е бил изпечен мошеник. Това ужасно го бе възмутило. Все повтаря, че един ден и той може да бъде обвинен в някакво престъпление и тогава би искал да бъде представляван от добър адвокат.
— Явно баща ви си има собствено мнение по въпроса — каза Мейсън.
— Значи все пак ще се съгласите да се срещнете с него и да го изслушате?
— Вижте, Бел, ще бъда откровен с вас. Нямам желание да се срещам с баща ви, нито да разговарям с него.
— Но защо?
— Не мога да ви обясня.
Тя го погледна право в очите.
— Да не би да е свързано с моето щастие? — попита със сериозен тон.
— Ами след като стигнахме толкова далеч, смятам, че ще е най-добре да поговорите с майка си — посъветва я той.
— Вижте, господин Мейсън, аз не съм дете — възрази Бел. — Усещам, че става нещо. Давам си сметка, че е свързано с мен. Ето, татко спечели известна сума от лотарията. Ако това е било незаконно, ще трябва да върне парите. Но все пак предпочитам — дори настоявам — да не се говори или прави каквото и да било, преди да пристигнем в Сан Франциско. Смятам, че разбирате защо.
— Да, но трябва да разберете, че майка ви би искала да направи най-доброто за вас — каза Мейсън.
В очите й се появиха сълзи.
— Така ми се иска нещата да бяха по-различни — изхлипа момичето. — За нищо на света не бих се лишила от приятелството на Рой. Но нали разбирате какво е положението, господин Мейсън. Той е човек от друга класа. Получих възможност по някакво чудо да се явя на бала, но времето ми вече изтече. Давах си сметка, че ще трябва да платя висока цена за това, но бях съгласна да поема риска. А ето че сега Карл, мама, а може би и двамата кроят планове за продължаване на маскарада, смятат, че биха могли да ми дадат този шанс. Но това е невъзможно. Аз не съм от света на Рой и той не е от моя свят. Можем да се преструваме, докато сме на парахода или докато бяхме в Хонолулу, но когато се върнем у дома, нещата стават съвсем различни… Кажете ми, господин Мейсън, да не би мама да се готви да заведе дело за развод с Карл?
— Не сме разговаряли по този въпрос — любезно отвърна адвокатът.
Бел Нюбъри отмести стола си, в този момент параходът се залюля и тя изгуби равновесие. Мейсън веднага скочи и я хвана за ръката, за да не падне.
— Моля ви, не разрешавайте на мама да прави безсмислени жертви заради мен — каза момичето. — Тя едва ли е така наясно с нещата, както аз самата. Утре сутринта, след като слезем на брега, всичко ще бъде свършено.
— Не смятате ли, че Рой ще продължи да ви търси и след това? — попита той.
— Няма да му позволя — обяви тя. — Ще изляза от живота му и ще затворя вратата след себе си. Ние не сме от неговата среда. Срещнах го единствено защото татко имаше щастието да спечели от лотарията. Ако не беше станало това, щяхме да продължим да си живеем скучно, като с мама може би щяхме да си позволим някаква двуседмична почивка в малко крайбрежно градче, където щяхме да наемем евтина мебелирана вила, или може би щяхме да направим пътешествие с кола, като прекарваме нощите в евтини къмпинги… Моля ви, господин Мейсън, не позволявайте на мама да прави нещо, за да ми даде шанс, който не бих могла да използвам.