Той тръгна с нея към вратата.
— Говорите като пораженец — смъмри я. — Ако го искате, защо не се опитате да се борите за него? След като ви обича, едва ли ще се интересува толкова много от това, дали баща ви е обикновен счетоводител или…
— Вие явно не разбирате — прекъсна го тя. — Когато ме срещна, Рой не е знаел, че баща ми е счетоводител. По време на това пътешествие ние съвсем естествено се смесихме с богатите туристи. Нали знаете как е на островите? Аз се представих за една от тях. Оставих Рой да смята, че положението ми в обществото не е по-различно от неговото. Нали разбирате, аз… Тогава изобщо не съм мислила, че той ще стане толкова важен за мен.
— Сега вече не мога да върна нещата назад. Ако го бях срещнала при други обстоятелства, така че той да е наясно коя съм всъщност, тогава би могъл да отиде при приятелите и роднините си и да каже: „Запознайте се с Бел Нюбъри. Тя не е от нашата класа, но аз я харесвам.“ Това би било нещо съвсем различно. Но сега не бих могла да понеса Селинда Дейл да разбере всичко… О, трудно ми е да го обясня. Човек би трябвало да познава Рой, за да разбере… Той не обича преструвките. Мрази момичетата, които се опитват да го разиграват. Никога няма да приеме, че просто за миг ми се е искало да повярвам, че съм по-различна от онова, което всъщност съм. Ще бъде убеден, че нарочно съм го направила…
Тя млъкна, защото гласът й леко затрепери.
— Разбрах какво мислите — каза Мейсън. — Това си е ваше право. Вие ще направите своя избор. Лично аз бих сложил картите на масата. Отидете и поговорете с майка си, Бел. Бихте могли да й обясните…
Тя вдигна към него очи, в които имаше сълзи.
— Не, нищо не сте разбрали — възрази тя. — Това е последната ми щастлива нощ. Ще оставя на вас да свършите мръсната работа, Пери Мейсън.
Тя се обърна и тръгна бързо по люлеещия се коридор, като се подпираше на стената, за да запази равновесие. Мейсън остана на мястото си и я наблюдаваше със симпатия.
5
На капитанската вечеря имаше много свободни столове. Навън се лееше дъжд като из ведро. И дори на пасажерите, които старателно си бяха подготвили цветни шапки, балони и свирки, им липсваше настроение и спонтанност. Веселието приличаше по-скоро на пресилен опит да се следват утвърдените морски правила. Сервитьорите се движеха внимателно между масите, като се спираха при силно вълнение, а полупълните чинии бяха поставени в специални по-дълбоки подноси.
Мейсън, който вечеряше с Дела Стрийт, хвърли поглед към другия край на салона, където Карл Нюбъри заедно със съпругата си и дъщеря си забавляваха Рой Хангърфорд.
— Не е ли време да получиш ясен знак от тях? — попита Дела Стрийт.
— Да, предупредил съм госпожа Нюбъри, че трябва да ми изясни нещата не по-късно от десет часа тази вечер — отвърна той. — Тя поиска да отида в каютата й към девет и половина, за да получа парите, с които ще мога да разполагам. След това ще трябва да отида при Дейл с конкретно предложение.
— Моър — или може би трябва да го наричам Нюбъри — не ми изглежда особено разтревожен — подхвърли секретарката.
— Права си — съгласи се адвокатът. — Той като че добре се забавлява. За негов късмет Евелин Уайтинг ще получи храната в каютата заедно с пациента си.
— Шефе, имам чувството, че Нюбъри е постигнал някакво споразумение с тази жена — отбеляза секретарката.
— Какво те кара да мислиш така?
Видях го да излиза доволно усмихнат от нейната каюта в събота следобед.
— Сигурна ли си, че беше Нюбъри?
Тя кимна утвърдително.
— Може би затова изглежда така безгрижен в момента — измърмори адвокатът. — А аз се чудех как ли ще се справи утре, когато ще се наложи да мине през митницата и през карантинна проверка. Тогава със сигурност би се оказал лице в лице с нея.
— Предполагам, че вече е уредил всичко това. В края на краищата единственото, което му се е наложило да направи, е било да отиде при нея, да й даде някакво обяснение и да я помоли да си мълчи.
— Проблемът в случая е, че сестрата би могла да поклюкарства за него с някой познат на борда и така цялата история ще се разплете — посочи Мейсън. — Ако Селинда Дейл имаше дори и най-малка представа, че Евелин Уайтинг знае нещо за бащата на Бел, тя не би се спряла пред нищо, за да го разбере.
— Бедното дете, Бел ясно разбира, че едва ли някога ще е подходяща партия за Рой — въздъхна Дела Стрийт.
— Не смяташ ли, че той ще продължи да поддържа връзката си с нея дори да научи истината? — попита Мейсън.
— Просто няма да има възможност да го направи, шефе. Тя се готви да му предложи да се срещнат следващия вторник на колодрума в Санта Анита. Ще му обясни, че нейни приятели са й взели билети. След това ще изчезне и няма повече да го вижда.