— Ако наистина го обича, не разбирам защо…
— А аз много добре разбирам как се чувства — прекъсна го тя. — Според нейните представи тя е успяла да привлече вниманието му само защото при срещата им се е представила за човек от неговата класа. Но в момента, в който разбере истината за социалното й положение, в момента, в който приятелите му започнат да се отнасят снизходително към нея, той ще започне да губи интереса си. Досега успешно се състезаваше със Селинда Дейл за вниманието му. Но ако Селинда възприеме ролята на нейна покровителка, Бел веднага ще изостане в надпреварата.
— Не съм толкова сигурен — възрази Мейсън.
— А аз съм — твърдо отсече Дела Стрийт. — Това момиче Дейл е доста хитро. То няма да започне да й натяква, че е различна. Вместо това ще се опитва да я води на разни сбирки, където Бел ще бъде сред напълно непознати хора, докато всички останали ще бъдат близки един на друг, точно както са хората, общували години наред помежду си. Там Бел ще се чувства съвсем не на мястото си.
— Струва ми се, че това момиче би трябвало да каже на майка си какво възнамерява да направи — обади се Пери.
— Защо?
— Ами защото ако Бел смята да прекрати връзката си с Рой, не виждам защо трябва да се трепя и да се опитвам да постигна някакво споразумение с „Продъктс Рифайнинг Къмпани“.
— О, трябва да го направиш, уверявам те — каза му Дела. — Защото за Бел би било ужасна трагедия, ако детективите причакат утре баща й при слизането от парахода и пред всички му сложат белезниците на ръцете. Особено след като се разбере, че е задигнал пари от компания, ръководена от бащата на Селинда Дейл. Шефе, трябва наистина да предотвратиш това, независимо как ще се развият по-нататък нещата! Нима не разбираш? Тя би искала Рой да я запомни като една загадъчна жена, а не да я съжалява. И едва ли би понесла да гледа как Селинда Дейл триумфира.
— Добре де, ще се срещна с госпожа Нюбъри в девет и половина — съгласи се Мейсън. — Предполагам, че вече ще има ясен отговор. Смятам да се поразходя по палубата. Би ли искала и ти да се полюбуваш малко на бурята?
— Не, смятам да се присъединя към семейство Нюбъри за малко — отвърна Дела. — Обещах на Бел да го направя. В момента е осем и трийсет и пет. Ще те потърся някъде към девет часа, искаш ли? Така ще имаме време да изпием по един ликьор, а след това ти ще можеш да отидеш при госпожа Нюбъри в девет и половина.
Той кимна, избута назад стола си, стисна й нежно ръката и каза:
— Ще бъда в защитената от вятъра страна, най-вероятно на палубата за разходки.
След това прекоси салона, облече си палтото, като преметна копринения шал през врата си, и излезе на палубата.
Вратите към ветровитата страна на палубата бяха заключени. В защитената от вятъра част дъждът се лееше като из ведро. Покритите в стъклени лампиони електрически крушки хвърляха червеникави отблясъци, които се отразяваха от мократа повърхност на палубата и като че потъваха във влажната мъгла, стелеща се наоколо. Тътенът от непрекъснато разбиващите се в парахода високи вълни оформяше един непрекъснат силен вой, който като че обхващаше всичко наоколо.
На Мейсън му се стори, че палубата за разходки е доста открита, така че реши да се смъкне на долната. Тръгна бавно покрай столовете, които бяха грижливо сгънати и прибрани на безопасно място. Водата почти моментално проникна през леките му обувки. Вятърът запращаше дъжда в лицето му и рошеше косата му. Той пое дълбоко дъх, за да вдиша от свежия океански въздух, заслуша се в глухия тътен на вълните и във воя на вятъра и в миг се почувства доволен.
Параходната камбана удари два пъти — беше девет часът. Вятърът в миг като че пое звука и го отнесе надалеч, точно както за секунди разнасяше дима от комина на парахода, завърташе го на черни панделки, които бързо се изгубваха в нощта. В далечината непрестанно просветваше фар.
Параходът тежко се извъртя по посока на пристанището, после спря за миг и вместо да поеме в правилната посока, отново бе леко извит от вятъра. Мейсън в миг загуби равновесие от рязкото залюляване, хвана се за парапета на палубата и се загледа в тъмните бурни вълни.
Стори му се, че чува тих писък, заглушен от някакъв по-силен шум. Остана на мястото си и се заслуша внимателно. Писъкът се повтори. Стори му се, че той идва от най-горната палуба.
Докато параходът извиваше бавно надясно, Мейсън изтича нагоре по стълбите и се опита да разгледа наоколо. За съжаление силният дъжд му пречеше да вижда.
Параходът продължи бавно да се насочва към пристанището, а вълните, сякаш събиращи се за внезапна атака, се удряха с все сила в предната му част. Някъде отдалеч като че се чу слаб звук от камбана, последван от пет бързи и кратки звуци, издадени от свирката на парната машина. Параходът се плъзна напред с леко прискърцване, подобно на автомобил, движещ се с изтъркани гуми.