Мейсън усети, че единият от двигателите е изключен, докато другият работеше на пълни обороти, така че да се получи остър завой.
В този миг по палубата се чуха множество стъпки. Адвокатът забеляза как котвата профуча надолу и в миг се загуби в тъмнината. Удари се във водата и почти в същата секунда синкавата тъмнина бе буквално разцепена от ярка светлина, която озари едната част на парахода. Лъчите на мощния прожектор осветяваха и водната повърхност. Мейсън загуби за миг равновесие, хвана се за парапета, а след това се насочи към вратата, която неочаквано се отвори.
— Влизайте веднага вътре! — извика му един униформен полицай.
— Какво се е случило? — попита адвокатът.
— Човек зад борда! — изкрещя полицаят и тръгна напред, като се придържаше към парапета, за да не се подхлъзне по мократа повърхност.
Мейсън изсипа водата от обувките си, затича се към стълбата и започна бързо да се смъква по нея.
Насочи се направо към каютата на госпожа Нюбъри. Почука нервно на вратата. Не последва никакъв отговор.
Натисна дръжката. Вратата беше заключена. Заудря с юмрук по нея, а когато не получи никакъв отговор, започна да я рита с крак.
— Кой е там? — чу след малко гласа на госпожа Нюбъри.
— Мейсън — отвърна той.
— Един момент, моля — каза тя. — Ей — сега ще отворя.
Адвокатът нервно натисна дръжката и заповяда:
— Отворете веднага.
Тя отключи и отвори вратата.
— Ами влезте, след като е чак толкова важно — изрече малко объркано жената.
Беше само по чорапи и бельо в бледорозов цвят. Докато Мейсън затваряше и заключваше вратата, все пак успя да облече някаква рокля.
— Какво става? — попита го смутено.
— Къде е съпругът ви?
Тя смъкна роклята надолу, пооправи я, после погледна намръщено адвоката.
— Трябваше да се срещне с някакъв човек — обясни малко троснато. — Обеща да се върне след пет минути. Какво му е на вашия часовник? Все още не е станало девет и половина.
— Кога го видяхте за последен път?
— Преди пет минути. Компанията ни се разпръсна, след като той получи някаква бележка. Каза, че ще трябва да се срещне с един човек по работа.
— И какво направихте вие?
— Върнах се в каютата си. Съблякох си вечерната рокля, защото я бях заляла с малко вино. Двамата с Карл трябваше сериозно да си поговорим. Той ще се върне всеки момент… Господи, какво е това клатушкане? Параходът така се тресе, че едва запазвам равновесие. Да не би да сме се сблъскали с нещо? Погледнете онези прожектори, насочени към водата! Непрекъснато сноват насам-натам, сякаш търсят нещо.
Мейсън кимна и продължи да я наблюдава мълчаливо.
— Специално бих искал да разбера къде е отишъл съпругът ви и какво е направил — каза накрая той.
— Вижте какво, господин Мейсън — започна тя, като се обърна към него. — Имала съм два брака досега, не може да се каже, че съм невинна девица. Но не съм свикнала разни мъже да нахълтват в стаята ми, докато се обличам. Позволих ви да влезете, защото по гласа ви усетих, че имате да ми казвате нещо изключително важно. Така че ви моля да ми обясните…
— Чух изстрел — прекъсна я той. — Един от полицаите от охраната ми каза, че има човек зад борда. Това не ви ли говори нещо?
Тя го изгледа с широко отворени от уплаха очи, после бързо се насочи към едно от чекмеджетата на шкафа, отвори го и се взря в него.
— Какво има? — попита Мейсън.
— Револверът на Карл — едва чуто отрони тя. — Изчезнал е.
— Нека да изясним нещата — започна адвокатът. — Значи вие двамата с Карл смятахте да си поговорите сериозно?
— Да.
— Вие обяснихте ли му точно на каква тема ще бъде разговорът?
— Заявих му, че повече не мога да се задоволявам с разни мъгляви обяснения; че искам да знам точно откъде има парите и че настоявам да ми ги предаде.
— И какво ви отговори той?
— Каза, че ще поговорим за това по-късно.
— Но не пожела да ви даде обясненията веднага?
— Не. Тъкмо приключвахме с вечерята, когато едно от момчетата от обслужващия персонал му донесе някаква бележка. Карл каза, че трябва да се срещне с един човек по работа. С това компанията ни за вечеря се разпадна. Ние двамата се прибрахме в каютата. Тогава му заявих, че искам да си изясним нещата, че трябва да ми предаде парите в името на доброто на Бел. Обеща ми да се върне само след пет минути, тъй като трябва да се види с някого по много важен въпрос.