Случаят с подменената снимка

— Значи в чекмеджето имаше револвер?

— Да.

— Кога го видяхте за последен път?

— Днес следобед.

— Револверът на Карл ли е?

— Да.

— Откога го има?

— От около два месеца. След като започна да носи големи суми пари в себе си, реши, че му е нужен револвер за защита.

— Подразбрах, че съпругът ви се е свързал с Евелин Уайтинг, медицинската сестра — съобщи й Мейсън. — Предполагам, че се е опитал да постигне споразумение с нея, за да не издава истинската му самоличност. Нямам представа какво точно му е казала тя. Ситуацията е доста благоприятна за изнудване, ако тази жена е изнудвачка. Смятате ли, че е възможно да е отишъл на среща с нея… и да е взел специално револвера със себе си?

— Нямам представа.

Госпожа Нюбъри го хвана за ръката.

— Господин Мейсън — започна тя. — Искам да ми обещаете, че ще ме подкрепите, нали? За доброто на Бел.

Адвокатът се поколеба за миг, после каза:

— Добре, ще се постарая. Нека сега ви задам още няколко въпроса, преди Карл да се е върнал. Какво точно му казахте?

— Съобщих му, че господин Дейл, президентът на „Продъктс Рифайнинг Къмпани“, е на борда на парахода. Но това като че не бе някаква новина за него. Казах му също така, че господин Дейл би се съгласил на известни отстъпки, ако Карл възстанови останалата му сума. А той ми заяви, че съм луда. Заплаши ме, че ако направя подобно предложение на Дейл, направо ще ме убие. Твърдеше, че не е взел дори цент от „Продъктс Рифайнинг Къмпани“. Тогава му напомних, че Селинда Дейл и без това търси някакъв повод, за да разобличи Бел… това направо го вбеси.

— И какво още? — попита Мейсън.

— Ами това е всичко — отвърна тя. — Просто нямах време да му кажа нещо повече.

— Кога проведохте този разговор — преди да получи бележката или след това?

— След това. Вече се бяхме разделили с останалите и тъкмо влизахме в каютата. Говорихме не повече от минута-две. После отидох до шкафа, за да си извадя някаква друга рокля, и го чух как тресна вратата.

— И ви каза, че трябва да се срещне с някакъв мъж?

— Да. Твърдеше, че ще се върне само след пет минути и ще си изясним всичко.

— Смятам, че е най-добре да излезем на палубата и да разберем какво се е случило — подкани я Мейсън. — Сигурна ли сте, че Карл взе револвера със себе си?

— Да, спомням си, че чух как отвори чекмеджето и след това го затвори. В момента не си дадох сметка какво точно прави. Ако… Ако някой е паднал зад борда, дали ще успеят да го открият?

— Едва ли — отвърна Мейсън. — Морето е толкова бурно. Биха могли да преградят мястото с парахода, а след това да спуснат лодки в защитената от вятъра част, но не вярвам да го направят, преди да са наясно какво точно се е случило. Със сигурност първо ще осветят мястото със силни прожектори и ще огледат наоколо. Едва ли биха рискували живота на някого, освен ако не са убедени, че падналият е все още жив. А не забравяйте, че преди това се е стреляло.

— Смятате ли, че е възможно да е бил господин Дейл? — попита уплашено жената. — О, господи! Карл не би направил това!

— Няма защо да гадаем — отвърна адвокатът. — Да излезем на палубата. Бих искал да открия Карл.

— Но ще се погрижите за мен, нали? — напомни му тя.

— Да, ще го направя заради Бел. Но нямам намерение да поемам защитата на съпруга ви.

Госпожа Нюбъри кимна.

— Хайде, да вървим.

Докато отваряха вратата, тя изведнъж извика уплашено.

— Какво има? — обърна се към нея Мейсън.

— Току-що се сетих за нещо — шепнешком започна жената.

— Продължавайте — подкани я той. — Какво е то?

— Ами Карл, Карл е разбирал, че скоро ще трябва да ми каже всичко. Давал си е сметка, че няма да можем още дълго да се преструваме, че сме нещо повече от това, което сме, а нали щастието на Бел зависеше… О, господин Мейсън, смятате ли, че той е излязъл на палубата и… и…

— И се е самоубил? — подсказа й Мейсън.

Тя кимна мълчаливо.

— А вие какво мислите? — попита адвокатът.

— Просто не знам — отвърна объркано тя. — Страхувам се… Това би решило проблемите на Бел, нали?

— Какво искате да кажете?

— Едва ли биха могли да ни направят нещо заради отмъкнатите пари, не смятате ли?

— Естествено, че не могат да арестуват мъртъв човек, ако това ме питате.

— Да, точно това си мислех и аз.

— Но ако Карл е оставил някакви пари, биха могли да предявят претенции към тях.

— Ами ако става дума за застраховка? Могат ли да посегнат на нея?

— Застраховка на каква стойност?

— Петдесет хиляди.

— Кой е наследникът?

— Аз.

— И кога е направена застраховката?

— Преди два месеца.