— Нямам намерение да понасям всичко това — обади се Бел Нюбъри. — Държанието ви е възмутително и е обидно както за майка ми, така и за мен. Настоявам за разяснения! Искам също така да ми кажете какво знаете за баща ми и защо смятате, че той е липсващият пасажер.
— Съжалявам, но може би ще се окаже, че не става дума за инцидент — обърна се към нея капитанът. — Сега разбирате ли?
— Искате да кажете… че…
— Дайте да изясним нещата, капитане — намеси се Мейсън. — Да не би да се опитвате да намекнете, че господин Нюбъри се е самоубил?
Капитанът го погледна право в очите.
— Искам да кажа, че разполагаме с информация, която ни кара да мислим, че Карл Нюбъри е бил убит — каза той.
Госпожа Нюбъри изпищя безпомощно, а Бел се приближи и застана до нея.
— Няма ли да е по-добре, капитане, ако съсредоточите усилията си в търсене на падналия зад борда човек и да отложите и без това неправомерното претърсване за по-късно? — попита адвокатът.
— Ще направя всичко, което е по силите ми — отвърна капитанът. — Едва ли някой би могъл да оживее при падане в това бурно море. Вече сме подготвили лодка, както и екипаж от доброволци, готови да се спуснат с нея. Но нямам намерение да рискувам живота на хората си. Вече върнахме парахода малко назад, осветихме цялото пространство наоколо, хвърлихме спасителни пояси. Но едва ли има шанс дори едно на хиляда. Разпоредил съм на хората си как да действат и те вече го правят. А разследването, с което съм се заел в момента, си е моя работа и никой друг не би могъл да я свърши. Ако вие се съгласите да ми сътрудничите, нещата ще станат много по-лесни. Ако не го направите, ще продължа независимо от всичко. Така че сега ще ви помоля да застанете близо до люка, за да можем да претърсим каютата.
След като каза това, капитанът започна да ги отмества към люка. После внимателно и методично двамата с домакина отвориха едно по едно чекмеджетата, провериха съдържанието им, погледнаха в чантите и в другия багаж. Домакинът дори повдигна матрака на едното от двете легла в каютата.
— Почакайте за минутка, господин Бюканън — каза капитанът и пъхна ръка под матрака. След миг измъкна оттам пояса с парите. Той също беше мокър. Тук-там съдържанието стърчеше през закопчаните джобчета.
— Можете ли да ни обясните какво е това, госпожо Нюбъри?
— Разбира се — каза тя. — Пояс.
— А какво има в него?
— Това не е ваша работа.
— А как ще обясните факта, че е мокър?
— Нямам намерение нищо да ви обяснявам.
— Тогава ще прегледам най-внимателно какво има в пояса — обяви капитанът. — Ще ми помогнете ли при преброяването на парите, госпожо Нюбъри?
Тя не отговори.
Капитанът погледна към Пери Мейсън.
— Вие сте неин адвокат, така ли?
— Да.
— Ще ми помогнете ли да преброим това?
— Вие си имате помощник, капитане — отвърна Мейсън.
Тогава капитанът кимна към домакина.
— Много добре, господин Бюканън, не ни остава нищо друго, освен сами да преброим парите.
Двамата отвориха джобовете на пояса. Капитанът поставяше съдържанието на всеки един от тях върху леглото, така че да се вижда от всички в помещението. След това пръстите му някак си бавно и дори малко непохватно започнаха да отброяват едрите банкноти. Накрая двамата с домакина направиха сбор на общата сума.
— Осемнайсет хиляди седемстотин и петдесет долара — обяви капитанът. После се обърна към госпожа Нюбъри и я попита: — Тези пари ваши ли са?
— Има ли някаква разлика дали са нейни, или са на съпруга й, капитане? — обади се вместо нея Пери.
— Възможно е да има — отвърна той. — Затова искам да чуя нейния отговор.
— Те са… — започна несигурно жената.
— Не сте длъжна да отговаряте на въпрос, на който не бихте искали — предупреди я адвокатът.
— Парите са мои — разпалено обяви тя.
— Откъде ги имате? — продължи да разпитва капитанът.
— Това е нещо съвсем друго и не ви влиза в работата — тросна му се госпожа Нюбъри.
Капитанът погледна намръщено пояса, който още въртеше в ръцете си.
— Чудя се защо ли е мокър?
Не последва никакъв отговор.
— Можете ли да ми кажете от колко време е под матрака?
Отново никакъв отговор. Капитанът повдигна матрака.
— Веднага се вижда, че тук не е мокро, по матрака има само едно-две петънца, там, където се е опирал в пояса.
Госпожа Нюбъри продължаваше упорито да мълчи. Капитанът пусна обратно матрака.
— Съжалявам, че се наложи да направим тази проверка, госпожо Нюбъри. Ще прибера парите. Домакинът ще ви издаде разписка, а аз ще ги заключа в сейфа на парахода.
Домакинът измъкна бележник от джоба си, написа разписка, подписа я и я подаде на госпожа Нюбъри. Тя я грабна от ръцете му, скъса я на множество парченца, които веднага пръсна по пода и дори настъпи някои от тях.