— Тя твърди, че е на двайсет и девет — отвърна Хангърфорд. — И е доста странна… непрекъснато се разхожда сама по палубата.
— Виждал съм я няколко пъти — сети се адвокатът. — Винаги е обута с ниски обувки и носи някаква къса спортна пола. Прави по няколко обиколки по палубата след вечеря.
— Точно така — при това винаги се разхожда сама. Някои твърдят, че изминавала по четири километра всяка вечер.
— Познавам този тип хора — засмя се Мейсън. — Знаят колко крачки са два километра и най-внимателно броят всяка своя крачка… Дали наистина е видяла госпожа Нюбъри на палубата?
— Кълне се, че е така. Твърди, че си стояла на завет в края на палубата. Носела тъмен дъждобран. Точно в това време вратата се отворила и господин и госпожа Нюбъри излезли на палубата. Минали покрай нея, без изобщо да я забележат. Била близо до тях, когато чула Нюбъри да казва нещо от рода на това, че трябва да го оставят той да оправи нещата. Настоявал пред жена си да не се бърка в неговите работи, след което тръгнал напред по палубата. Госпожа Нюбъри се опитала да го последва, но той й махнал с ръка и й извикал: „Връщай се!“, само че тя не го послушала и продължила да върви след него.
След малко Ейлийн Фел доловила някакъв шум на горната палуба. Започнала да се изкачва по стълбите нагоре. Твърдяла пред съквартирантката си, че точно в този момент чула изстрел. Казва, че когато стигнала горе, видяла госпожа Нюбъри надвесена над тялото на съпруга си, а след това я проследила как започнала да влачи трупа към парапета. Точно в този момент параходът направил рязък завой към пристанището и Ейлийн Фел политнала настрани. Уплашила се дори, че може да падне зад борда. Някъде по това време чула и втори изстрел. Изпищяла веднъж, след това още един път. Когато успяла да се изправи на крака, забелязала госпожа Нюбъри да тича по палубата. Съпругът й бил изчезнал.
— Значи тя продължила да крещи? — попита Мейсън.
— Точно така.
— На палубата със сигурност е било съвсем тъмно — предположи адвокатът. — Тя не би могла…
— Точно това е най-смешното — обясни му Хангърфорд. — Ейлийн Фел се кълне, че в медицинския пункт е светело и вратата била отворена. Нали знаете, медицинският пункт представлява нещо като заслон. Намира се непосредствено до гимнастическия салон, а от другата страна е стаята на охраната.
— И в този медицински пункт е светела лампа? — намръщено попита Мейсън.
— Така казва Ейлийн Фел. Естествено, не го е твърдяла пред мен, знам го от друг човек. Но когато е разказвала всичко това на съквартирантката си, била изпаднала направо в истерия. Лично аз не вярвам на нито една дума от онова, което твърди, че е видяла. Но точно заради нея капитанът отиде и претърси каютата на госпожа Нюбъри и сега майката на Бел ще си има сериозни неприятности.
— Капитанът проверил ли е медицинския пункт? — попита адвокатът.
— Не и в момента — отвърна Хангърфорд. — Чух, че го е направил доста по-късно.
— Знаете ли, Хангърфорд, това направо е лишено от смисъл — отново се намръщи Мейсън.
— Естествено, вие сте прав. Госпожица Фел е луда. Айда Джонсън, съквартирантката й, е готова да направи всичко, за да помогне на Бел. Тя не харесва Ейлийн Фел, а е направо влюбена в Бел. Според нея госпожица Фел е от хората, които правят доста категорични декларации, а след това измислят какви ли не лъжи, за да изглеждат твърденията им правдоподобни.
— Взехте ли адреса й? — попита Пери.
Хангърфорд кимна и му подаде лист хартия.
— Тя ми го написа. Каза ми, че би предпочела да разговаря лично с вас, след като слезем на брега. Ще направи всичко, което е по силите й.
Мейсън взе листчето и го прибра.
— Сега смятам да поговоря с госпожа Нюбъри — каза той.
— И аз исках да го направя, но не ме пуснаха при нея — обясни Хангърфорд. — Имате ли нещо против да й кажете… ами… да й кажете какво мисля за всичко това, господин Мейсън?
— Естествено, че ще й кажа — увери го адвокатът, после стисна ръката му. — Желая ви всичко хубаво, Рой.
Войник охраняваше пред вратата на каютата на госпожа Нюбъри. Той кимна на адвоката.
— Бих искал да се видя с клиентката си — обясни му Мейсън.
Войникът отстъпи настрана и Пери почука на вратата.
— Кой е? — попита госпожа Нюбъри.
— Мейсън — обяви той.
Тя отвори вратата. По очите й си личеше, че е прекарала безсънна нощ.
— Влезте — покани го едва чуто и се отпусна на един стол, след като адвокатът затвори вратата.
Мейсън се настани близо до нея.
— Параходът ще акостира до половин час — обясни й той. — Готова ли сте за слизане?