— Забелязах приликата и дори споменах за това пред секретарката си — прекъсна я адвокатът. — Предполагам, че тя се опитва да подчертае това сходство, нали?
— Естествено — съгласи се веднага жената. — Хората често коментират тази прилика и тя винаги се изчервява. Намери снимка на Уини Джойс от фен — мейла. След това помоли един фотограф да я заснеме в същата поза и при близки светлинни ефекти. Една от тези снимки бе надписала и подарила на баща си. Тя стоеше в рамка на бюрото му. Лично поставих тази снимка в куфара му някъде преди три часа следобед. След като свърших с подреждането на този куфар, съпругът ми го заключи. И бе отключен едва към десет тази вечер, около половин час преди да потегли параходът. Бях започнала да разопаковам багажа ни в каютата и съпругът ми измъкна ключа и отвори куфара.
— И снимката в рамка беше изчезнала?
— Не — поправи го тя. — Снимката на Бел бе измъкната от рамката и заместена от снимка на госпожица Джойс.
Госпожа Нюбъри отвори чантичката си, извади кръгла рамка за бюро и я подаде на Мейсън. Той я повдигна така, че една от лампите на палубата да я освети.
— Обърнете внимание на посвещението — обади се госпожа Нюбъри.
„Искрено ваша Уини Джойс“, прочете Мейсън.
— Да не би снимката да е била подменена, преди да опаковате багажа? — предположи адвокатът.
— Не, специално я погледнах. Нали разбирате, че доста се безпокоях за дъщеря си от момента, в който чух онези приказки за ревизията в „Продъктс Рифайнинг Къмпани“. Погледнах снимката, докато прибирах багажа, и така ми се искаше дъщеря ми винаги да е толкова щастлива и усмихната, както бе на нея.
— Няма смисъл да се усложняват нещата — посъветва я адвокатът. — Обърнете се направо към съпруга си. Поискайте му обяснения. Защото е твърде вероятно, госпожо Нюбъри, да се безпокоите напразно. Ами представете си, че той наистина е спечелил парите от лотарията?
— Вече разговаряхме. Но това не води до нищо. Той продължава да твърди, че парите са от лотарията. Това е единственото нещо, което мога да измъкна от него.
— А отправихте ли му обвинение, че е откраднал парите от „Продъктс Рифайнинг Къмпани“? — попита Пери.
— Не така пряко, но му намекнах, че предполагам такава възможност.
— И какво ви отговори?
— Каза ми, че съм луда и че е спечелил всичко от лотарията.
— Но не знаете подробности?
— Ами той не обяснява нищо по-точно, казва просто лотария.
— Тогава настоявайте за повече разяснения — посъветва я нетърпеливо адвокатът. — Попитайте кога и къде е станало това. Все пак вие сте му съпруга, имате право да знаете.
Тя поклати глава.
— Няма смисъл да се говори с Карл по този начин. Ще продължи да лъже и нещата ще станат дори по-лоши. Когато отново повдигна този въпрос пред него, трябва да разполагам със силни козове, за да го притисна здравата. Трябва да знам истината.
— И какво бихте искали да научите? — попита Мейсън.
— Трябва да съм напълно сигурна, че наистина е отмъкнал парите от компанията — поясни госпожа Нюбъри. — Затова ми е нужна помощта ви.
— Как си представяте моята намеса в случая?
— Свържете се с кантората си — настоя тя. — Поискайте от вашите помощници да направят разследване и да изяснят дали Карл наистина е откраднал парите.
— И как ще постъпите, ако го е направил?
— Тогава ще се опитам да предприема нужните стъпки, за да защитя Бел и да й осигуря щастието, доколкото мога.
— Как? — попита Пери.
Тя понечи да каже нещо, но веднага се спря. След миг неуверено изрече:
— Все още не знам. Ще ви помоля да ми дадете съвет.
Мейсън се наведе над парапета и погледна към очертаващите се фигури долу. Бел Нюбъри и Рой Хангърфорд бяха застанали така близо един до друг, че оформяха един тъмен силует.
— Много добре — обеща той. — Ще видя какво ще мога да разбера. — След това побърза да се оттегли в каютата си, без да дочака благодарностите й.
Като използва таен код, той изпрати телеграма до агенцията на Пол Дрейк в Лос Анджелис, с която го помоли да събере данни за К. У. Моър, работил за „Продъктс Рифайнинг Къмпани“; да направи също така списък на спечелилите от лотарията през последните четири месеца и да установи дали същият този К. У. Моър не е между тях, използвайки както истинското си, така и някакво измислено име. Накрая го молеше да разбере дали филмовата актриса Уини Джойс няма случайно сестра.
2
Слънчевите лъчи се отразяваха по върховете на неуморните вълни, докато Пери Мейсън се разхождаше по палубата и се наслаждаваше на чистия въздух и прекрасната сутрин. Беше пъхнал ръце в джобовете на двуредното си сако, а гумените подметки на обувките му не вдигаха почти никакъв шум, докато пристъпваше. Топлият ветрец бе разрошил къдравата му коса. Бе обиколил вече три пъти палубата, когато тежката врата към салона лекичко се поотвори. Дела Стрийт я подпря с рамо, тъй като придържаше полата си. В същото време Бел Нюбъри пристъпи напред по палубата.