„Няма спечелил от лотарията на име Моър. Проверени са всички късметлии от последните четири месеца.“
А третата радиограма пристигна по обяд:
„Уини Джойс няма сестри. По-добре е да забравиш романтиката, Мейсън, и да се придържаш към работата си. Ела си у дома. Всичко ти прощавам.“
— Дяволите да го вземат, ще му го върна тъпкано — промърмори Мейсън, докато сгъваше съобщението.
— Госпожа Нюбъри идва насам — предупреди го Дела Стрийт.
Адвокатът отвърна любезно на поздрава на госпожа Нюбъри, след което й каза:
— Имам новини за вас.
— Можете ли да ми ги кажете веднага? — попита тя, като погледна малко подозрително към секретарката.
— Нямам никакви тайни от Дела. Всички подробности ли искате да знаете, или само най-важното?
— Най-важното.
— Добре. В „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ са открити липси на стойност около двайсет и пет хиляди долара. Частни детективи са по следите на съпруга ви. Той не е печелил пари от лотарията.
Тя стоеше с извърнато настрана лице, загледана някъде далеч в океана. Изражението й издаваше обзелата я тревога.
— Точно както си и мислех — изрече тихо.
— Може би е най-добре да си поговорите със съпруга си, госпожо Нюбъри — посъветва я Мейсън.
— Едва ли ще помогне — отвърна жената.
— Може би ще помогне, ако и аз участвам в разговора — предложи адвокатът.
— Да помогне за какво? — попита тя.
— Ами за да го накараме да каже истината.
— Е, да предположим, че ни каже истината. И какво след това?
Той замълча за миг. След това заяви:
— Вижте какво, госпожо Нюбъри, не бих поел защитата на съпруга ви по това дело.
— Не бих искала това от вас.
— Сигурна ли сте?
— Да.
— Значи все пак можем да стигнем до някакво споразумение — продължи Мейсън. — Бих се опитал да защитя Бел, ако ясно се разбере, че не представлявам вашия съпруг.
Тя го погледна с надежда.
— Вашият съпруг пътува под името Нюбъри — подчерта адвокатът. — И никой тук на парахода не го познава под друго име. От друга страна, той е присвоил пари от „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ под името Моър. В компанията никой не го познава под друго име, освен под това. Вероятно ще успея да използвам тези обстоятелства. Но трябва да разберете, че ако представлявам съпруга ви и се опитам да уредя въпроса с „Продъктс Рифайнинг Къмпани“, някой би могъл да си помисли, че се опитвам да прикривам измама. Ако нямам нищо общо със съпруга ви и представлявам вас в името на Бел, може би ще мога да постигна споразумение за възстановяването на останалите пари срещу някои отстъпки. С други думи, компанията вероятно ще се съгласи да си сътрудничи с нас, като естествено ще изисква да се върне цялата открадната сума, но със сигурност няма да възрази срещу това вие и дъщеря ви да не бъдете забърквани в скандала. Ако направим всичко това, смятате ли, че съпругът ви би се съгласил да се предаде, да си признае всичко и да се опита да възстанови откраднатото?
— Предполагам, че ще направи всичко, което е полезно за Бел — каза тя. — Та той точно заради нея е взел тези пари.
— Ако поема нещата при тези условия, бих искал ясно да се разбере, че не представлявам съпруга ви — повтори адвокатът. — Ще защитавам единствено вашите интереси. Наясно сте с това, нали?
Госпожа Нюбъри кимна.
— И докато постигна някаква договореност, не бих искал съпругът ви да знае, че се занимавам с този случай. Не желая да разговарям с него. Нито ще му позволя той да се обръща с някакви въпроси към мен.
— Това може да бъде уредено — съгласи се тя.
— Имате ли някаква представа каква част от парите все още не са изхарчени?
— Не. Той ги държи непрекъснато в един колан на кръста си.
— Като имате предвид, че откраднатата сума е двайсет и пет хиляди долара, колко по ваша преценка са били изхарчени?
— През последните два месеца сме похарчили повече от пет хиляди долара — отвърна госпожа Нюбъри. — Сигурна съм в това.
— Е, ако са останали двайсет хиляди, ще можем да постигнем доста добро споразумение — отбеляза Мейсън, загледан в хоризонта напред.
— Съществува още една опасност, от която би трябвало да се пазите — предупреди го жената.
— Каква е тя? — попита адвокатът.
— Забелязахте ли мъжа със счупения врат?
— Не, какво общо има той?
— Не става дума за него — каза тя. — А за медицинската сестра, която се грижи за него. Карл я познава.
— Е, и? — недоумяваше Мейсън.
— Не разбирате ли какво означава това? Познавал я е още преди да се ожени за мен. Тя знае, че името му е Карл Моър. Ако го види и го познае, със сигурност ще го извика с името Моър.