— А какво знаете за нея?
— Казва се Евелин Уайтинг. Тя е… а, ето я, идва насам.
Една млада, привлекателна медицинска сестра, облечена в спретната униформа, тикаше инвалидна количка в тяхната посока по палубата. Мъжът в инвалидната количка бе с шиниран врат, а очите му бяха скрити зад тъмни очила.
— Бедният човек, пострадал е при автомобилна катастрофа — тихичко и със симпатия обясни госпожа Нюбъри. — Вратът му е счупен. Може да му се наложи да носи тази шина две или три години. Не може да си обръща главата и не му позволяват дори да говори. Сестрата му задава въпрос, а после пъха ръката си в неговата. Ако я стисне веднъж, това означава да, ако я стисне два пъти — не. Не може да ходи. Представяте ли си какво е да не можеш да извърнеш глава, за да се предпазиш от слънцето?
Мейсън изгледа изпитателно сестрата. Тя беше около трийсетгодишна, привлекателна, с идеална фигура и кестенява коса. Като че усети погледа му и обърна очи към него, след това ги сведе отново към пациента си. Спря инвалидната количка и го попита:
— Да не би слънцето тук да е прекалено силно за вас, господин Картман? Може би предпочитате да минем от другата страна на палубата?
После пъхна ръка под тънкото одеяло, покриващо слабата фигура, и Мейсън забеляза как одеялото се помръдна лекичко, докато мъжът стисна веднъж ръката й. Сестрата веднага обърна инвалидната количка и я насочи към по-сенчестата страна на палубата.
— И как смята съпругът ви да избегне срещата с нея? — попита адвокатът.
— Нямам представа — призна госпожа Нюбъри. — Вероятно ще излиза на палубата само когато тя си е в каютата. Фактът, че й се налага да се грижи за болен човек, улеснява малко нещата.
— Не би ли могъл да отиде при нея и да й обясни, че в момента използва друго име и…
— Опасявам се, че това е невъзможно — прекъсна го тя. — Карл твърди, че преди време й е препоръчал къде точно да вложи известна сума от парите си. Инвестицията се е оказала лоша и той смята, че е възможно да му е ядосана, особено ако види, че в момента той разполага с доста пари.
Мейсън се обърна към Дела Стрийт:
— Изпрати радиограма до кантората ми, Дела. Поръчай на Джаксън да проучи на какви отстъпки биха се съгласили от „Продъктс Рифайнинг Къмпани“, ако Моър си признае за кражбата и върне приблизително двайсет хиляди долара от отмъкнатите пари. Обясни на Джаксън съвсем ясно да посочи, че просто задава въпроси от името на заинтересованата страна, но не представлява Моър, нито има някаква представа къде се намира той в момента. Просто събира информация. Предупреди го да действа дипломатично и веднага да докладва какво е разбрал.
Госпожа Нюбъри му стисна с благодарност ръката. После помълча и каза:
— Ще тръгвам вече. По-добре е да не ме виждат често в компанията ви. След като вие не искате да влезете във връзка с Карл… Какво да ви кажа, не ми се иска Бел да се досети, че се консултирам за нещо с вас в качеството ви на адвокат.
— Вероятно на моите хора в кантората ще са им нужни два-три дни, за да се доберат до нещо определено — отбеляза Мейсън. — Стойте си спокойно в това време и не се тревожете за нищо.
После я остави и заобиколи от другата страна на палубата. Там видя Селинда Дейл, облечена в бански костюм, който очертаваше дългите й бедра с бронзов загар, да играе на пинг-понг с Рой Хангърфорд.
3
Параходът трябваше да пристигне в Сан Франциско късно вечерта в неделя, като пътниците щяха да слязат на брега в понеделник рано сутринта. В събота Мейсън получи радиограма от другия адвокат в кантората, която гласеше:
„Главният ревизор на «Продъктс Рифайнинг Къмпани» К. Рентън Руни, който работи в момента в офиса в Лос Анджелис, се съгласи да изпрати телеграма на президента на компанията, намиращ се на почивка в Хонолулу. Но Руни се държа изключително хладно. Изгледите са доста неблагоприятни. Ще те държа в течение.“
— Не ти ли изглежда доста странно това, шефе? — попита Дела Стрийт, след като Мейсън приключи с четенето на съобщението.
— И на мен така ми се струва — потвърди адвокатът. — За пръв път виждам корпорация, която да не проявява интерес да си върне двайсет хиляди долара.
— Все пак, шефе, възможно е да е въпрос на етика. Може би не им се иска да създават прецедент…
Пери се засмя.
— Не се безпокой, Дела. Те обикновено яростно преследват всеки, опитал се да отмъкне нещо от компанията. Но когато той им предложи да възстанови сумата, неизменно следват щедри обещания. Дори полицията постъпва по този начин. Ако успеят да арестуват крадец, който е готов да върне част от взетото, те веднага започват да му обещават условна или друга лека присъда, както и възможност за бягство или дори оттегляне на обвиненията, стига само да може да докаже, че наистина разполага с част от откраднатото, като им посочи къде го е скрил. А след като веднъж пипнат парите, запяват друга песен. Започват да обясняват, че офицерът, дал обещанията, не е имал пълномощия да ги прави или че съдията отказва да се съгласи на такова споразумение.