Бордж изгледа адвоката и отвърна, без да повишава глас:
— Твърдеше, че вие никога не бихте могли да го осъдите, тъй като помощникът му е бивш затворник и съдебните заседатели не биха повярвали на показанията на един бивш затворник, така че нямате никакви шансове да го осъдите, след като разчитате единствено на показанията на един бивш затворник.
— Свидетелят е ваш за кръстосан разпит — обяви Скудър. Мейсън наблюдаваше Бордж, докато той отново попиваше потта от челото си с носната си кърпичка.
— Отпечатъците на колко души сте взели досега, господин Бордж? — попита той.
— Не виждам основания за подобен въпрос — възрази заместник — областният прокурор.
— Свързан е с квалификацията на свидетеля — настоя Мейсън. — Вие твърдите, че той е експерт, така че имам право да му задам някои въпроси, за да се ориентирам за квалификацията му.
— Смятам, че въпросът е съвсем правомерен — обяви съдия Ромли. — Адвокатът не поставя под съмнение квалификацията на свидетеля, но има право да му зададе въпроси, за да се ориентира във възможностите му като експерт. Възражението се отхвърля.
— Не бих могъл да определя точно — отвърна Бордж. — Сигурно хиляди.
— Кой беше първият човек, чиито отпечатъци сте взели?
— Не си спомням — отговори с усмивка свидетелят.
— А кога стана това?
— Дори това не бих могъл да ви кажа със сигурност — вероятно преди петнайсетина години. Не си спомням.
— А кой е последният човек, чиито отпечатъци сте взели?
Бледозеленикавите очи на свидетеля заблестяха от задоволство.
— Последният човек, чиито отпечатъци взех — започна той, като замълча многозначително и хвърли съзаклятнически поглед към заместник — областния прокурор, — беше Карл Моър. Взех отпечатъците от него в два часа тази сутрин в градската морга. Съвсем наскоро, след като вие обявихте пред вестниците, че това не е трупът на Карл Моър, а най-вероятно на някой друг.
Мейсън се поколеба за няколко секунди, преди да продължи:
— И вие твърдите със сигурност, че този човек е наистина Карл Моър?
— Разбира се, че твърдя — отвърна Бордж. — Тялото е престояло няколко дни във водата, но независимо от това успях да взема отпечатъци от пръстите му. Отпечатъците на един човек не се променят дори и след смъртта му. Затова и са толкова сигурен източник за идентифицирането му.
— А не е ли възможно отпечатъците на един човек да бъдат объркани с тези на друг?
— Не — съвсем сериозно отвърна свидетелят. — Това се знае от всички още от училище.
Съдия Ромли удари с чукчето си по масата.
— Свидетелят да се ограничава единствено с отговори на въпросите, които му се задават — обяви той. — В момента свидетелят е разпитван относно квалификацията му като експерт. Съдът няма намерение да позволява този разпит да продължава неоправдано дълго, но ако адвокатът държи да се увери в качествата на свидетеля като експерт, той има право да го направи, а свидетелят е длъжен да се отнася с уважение към зададените му въпроси и да даде съответните отговори.
— Значи при това положение вие сте вземали и преди отпечатъци от пръстите на Карл Моър — продължи да разпитва Мейсън. — Искам да кажа, че сте разполагали с нещо, с което да сравните пробите, получени от трупа.
— Точно така. Моър е бил свързан с една облигационна компания, докато е работел за някаква банка преди петнайсетина години. Облигационната компания е изисквала при регистрирането на облигации да се приложат и отпечатъци от пръстите.
— О, така ли? — започна Мейсън с такъв тон, сякаш тази информация доста го е изненадала.
— Имате ли някакви други въпроси? — попита съдията.
Адвокатът се приближи към чиновничката, повдигна натрупаните там снимки с отпечатъци и погледна към свидетеля.
— А разполагате ли със снимка на отпечатъците, взети от мъртвия Карл Моър? — попита го той.
Бордж пъхна изпотената си ръка в своя като че бездънен джоб и измъкна някакъв плик със снимки от там.
— Всички са надлежно надписани — каза той, като се захили на адвоката. — Можете най-внимателно да ги разгледате.
Мейсън прехвърли снимките за минута, после ги разтвори като ветрило в едната си ръка. Неочаквано измъкна една от купчината.
— Бих искал да ви попитам за отпечатъците, които се виждат на тази снимка, господин Бордж. Откъде точно са взети те? — попита той.
— Това е отпечатък от Морган Ийвс — заяви свидетелят. — Явно той е човекът, който е наел апартамента. Открих множество от тези отпечатъци върху различни предмети, бутилки, чаши, по умивалника в банята, върху принадлежностите за бръснене, по куфарите, огледалата… Точно този, за който ме питате в момента, е един от няколкото, открити върху перваза на прозореца. Там имаше пълен комплект отпечатъци от пръсти, явно човекът е опрял цялата си ръка върху перваза, докато се е опитвал да повдигне прозореца нагоре, за да го отвори.