Мейсън постави въпросните отпечатъци настрана.
— Ами тези? — попита той, като посочи друг плик.
— Тези са от Карл Моър, отпечатъците, които взех от трупа.
— А тези?
— Те са от жената, която според мен се е представяла за медицинска сестра на Роджър П. Картман.
— А тези?
— Тези са взети от инвалидната количка. Предполагам, че принадлежат на Роджър П. Картман.
— Вижте сега — каза неочаквано адвокатът. — Вие градите свидетелските си показания не върху онова, което реално се съдържа върху снимките, а на бележките, които сте написали в ъгъла на всяка от тях.
— Естествено, нали трябва да подредя по някакъв начин всички отпечатъци, с които разполагам — отвърна Бордж.
— Но бих могъл веднага да взема една лупа и да разпозная всеки един от отпечатъците.
— В състояние ли сте да го направите тук, в съдебната зала? — попита Мейсън.
— Разбира се.
Пери измъкна лист хартия от джоба си, откъсна го така, че да се образува дупка в средата, а след това го постави върху снимката, като от нея се виждаше само онази част, върху която се намираше отпечатъкът.
— Така — започна доволно той, — а сега разгледайте внимателно тази снимка, от която се вижда единствено отпечатъкът. А след това и другата — продължи, като постави скъсан по същия начин лист и върху следващата снимка.
— А също и тази — подхвърли с усмивка, като измъкна трета снимка от купчината и я покри с лист с дупка в средата. — Опитайте се сега да идентифицирате тези отпечатъци.
— Това със сигурност ще отнеме доста време — възрази свидетелят.
— Можете да се забавите колкото искате — обяви Мейсън.
Бордж измъкна лупа от джоба си, наведе се и започна да изучава отпечатъците.
— Налага се също така да се консултирам с някои от бележките, които съм си водил преди това — каза накрая. — Два от отпечатъците са на един и същ човек. Предполагам, че принадлежат на Роджър П. Картман, но не съм сигурен.
— Продължавайте, сверете с бележките си — насърчи го Мейсън.
Свидетелят разтвори бележника си, после разгледа и някакво листче, което извади от джоба си, а след това вдигна глава към съдията и кимна утвърдително.
— Точно така е, два от отпечатъците са от показалеца на дясната ръка на един и същ човек — каза той. — Според мен това е Роджър П. Картман, тъй като отпечатъците са взети от инвалидната количка.
— Бихте ли отбелязали едно кръстче върху тези снимки, за да не ги объркаме след това, когато сравняваме с надписите отдолу?
Свидетелят, който вече изглеждаше напълно отегчен и изпълнен с неприязън, измъкна една писалка и направи по едно кръстче върху всяка от двете снимки.
Мейсън вдигна хартията с отвор върху снимките и отбеляза с доволна физиономия:
— Е, господин Бордж, след като вие се смятате за експерт по отпечатъците и след като сам заявихте, че дори и ученик от гимназията не би могъл да обърка отпечатъците на двама различни хора, ще ми обясните ли как вие объркахте отпечатъка от показалеца на дясната ръка на починалия Карл Моър с този на друг мъж, който според вас се нарича Роджър П. Картман?
Свидетелят гледаше с недоумение надписите под двете снимки. Скудър скочи веднага от мястото си и се насочи към него.
Съдия Ромли не сваляше объркания си поглед от Мейсън.
— Правилно ли разбрах, господин Мейсън, че според вашето твърдение свидетелят е объркал двете снимки?
— Не — отвърна с усмивка адвокатът. — Онова, което ваша милост би трябвало да разбере, е, че когато моят многоуважаван колега, заместник — областният прокурор, открие истинското значение на показанията на този свидетел, обвиненията срещу Ана Моър ще трябва да отпаднат. Защото в противен случай обвинението ще се сблъска с необходимостта да обясни на съдебните заседатели как е станало така, че човекът, който според свидетелските показания е бил убит от обвиняемата вечерта на шести, най-случайно е оставил отпечатъците си в някакъв апартамент в Сан Франциско на седми следобед.
— Тук има някаква измама, ваша милост — намеси се Скудър.
— Ако обвинението би искало да разбере къде се крие загадката в този случай, готов съм да му подскажа две следи — засмя се Мейсън. — Едната е, че когато Дела Стрийт е излязла на палубата на шести вечерта, тя се е намирала точно в същата позиция, в каквато е била и Ейлийн Фел, преди да се затича по стълбите към горната палуба. А втората е, че точно преди мъртвият Моър да напусне Хонолулу, някой е отворил заключения му куфар и е заменил намиращата се вътре снимка на госпожица Нюбъри с тази на актрисата Уини Джойс, между които съществува огромна прилика. Що се отнася до всичко останало, оставям господин заместник — областният прокурор сам да се досети за него.