Холмс пуши известно време мълчаливо. После прекоси стаята и стисна ръката на нашия посетител.
— Ето моят отговор — рече той. — Всяка ваша дума беше вярна. Сигурен съм в това, защото почти не казахте нещо, което да не ми беше известно предварително. Никой друг освен акробат или моряк не би могъл да достигне шнура от дървената лавица на стената и никой друг освен моряк не би направил такива възли, с каквито бе привързан шнурът към стола. Само веднъж тази дама е била в контакт с моряци — по време на морското си пътуване. Ясно бе, че нейният познат е човек с обществено положение като нейното, защото тя упорито се опитваше да го прикрие, показвайки по този начин, че го обича. Всъщност за мен беше много лесно да ви открия, след като вече бях попаднал на вярната следа.
— Не допусках, че полицията ще успее да прозре нашата хитрост.
— Тя не я прозря, нито пък ще я прозре занапред според мен. А сега чуйте ме, капитан Крокър, работата е много сериозна, макар да съм склонен да вярвам, че сте действали под влиянието на силна възбуда и гняв. Не съм сигурен дали постъпката ви не може да бъде оправдана, като се вземе предвид обстоятелството, че е трябвало да защитите живота си. Това е въпрос, който ще се реши от британското съдопроизводство. Междувременно ви предлагам, тъй като изпитвам силна симпатия към вас, да изчезнете през следващите двайсет и четири часа, като ви обещавам, че никой няма да ви попречи.
— И после всичко ще се разкрие, нали!
— Разбира се, че ще се разкрие.
— Как е възможно да правите подобно предложение на човек като мен? Все пак разбирам дотолкова от законите, за да зная, че Мери ще бъде подведена под отговорност като съучастница. Нима допускате, че ще я оставя сама да посреща неприятностите, а аз да се измъкна? Не, сър. Нека с мен правят каквото искат, но, за бога, господин Холмс, намерете начин да избавите моята бедна Мери от съдебно преследване.
Холмс за втори път стисна ръката на капитана.
— Аз само ви изпитвах и вие отново се проявихте като честен човек. Е, отговорността, която поемам върху себе си, е голяма, но след като дадох блестящо указание на Хопкинс, а той не можа да се възползва от него, повече с нищо не мога да му помогна. Чуйте, капитан Крокър, всичко ще бъде извършено по установения законен ред. Вие сте подсъдимият. А вие, Уотсън, ще представлявате съдебните заседатели и трябва да ви кажа, че за тази работа не съм виждал по-подходящ човек от вас. Аз ще бъда съдията. И тъй, господа съдебни заседатели, вие чухте свидетелските показания. Смятате ли подсъдимия за виновен?