Лейди Бракънстол беше полегнала на същия диван, но изглеждаше по-бодра от преди. Прислужницата влезе Заедно с нас и отново започна да промива с топла вода контузията върху челото на господарката си.
— Надявам се — рече дамата, — че не сте дошли да ме подлагате отново на разпит?
— Не — отвърна Холмс най-вежливо. — Няма да ви причинявам излишни неприятности, лейди Бракънстол. Искам само да ви помогна да превъзмогнете по-леко всичко преживяно, защото съм убеден, че много сте изстрадала. Ако се отнесете с мен като с приятел и ми се доверите, ще видите, че ще оправдая доверието ви.
— Какво искате да направя?
— Да ми кажете истината.
— Господин Холмс!
— Недейте, недейте, лейди Бракънстол, безполезно е. Може би сте чували, че се ползвам с известна репутация. В случая съм готов да я заложа цялата само срещу факта, че разказът ви е една пълна измислица.
Господарката и прислужницата се взряха в Холмс с пребледнели лица и изплашени очи.
— Вие сте един безочлив човек! — извика Тереза. — Да не искате да кажете, че господарката ми е излъгала?
Холмс стана от стола си.
— Нищо ли няма да ми кажете?
— Вече ви казах всичко.
— Помислете още веднъж, лейди Бракънстол. Няма ли да е по-добре да бъдете откровена?
За миг по красивото й лице се изписа колебание, но сетне някаква нова мисъл го направи безизразно като маска.
— Казах ви всичко, което знам. Холмс си взе шапката и сви рамене.
— Съжалявам — рече той и без нито дума повече ние напуснахме стаята и къщата.
В парка имаше едно изкуствено езеро и моят приятел се насочи към него. Повърхността му беше замръзнала, но в леда бе пробита голяма дупка заради удобството на един самотен лебед. Холмс постоя известно време, загледан в дупката, после продължи напред към къщичката на пазача. Там той написа кратка бележка до Станли Хопкинс и я предаде на пазача.
— Не знам дали в крайна сметка ще успеем, но сме длъжни да споделим нещичко и с нашия приятел Хопкинс, поне за да оправдаем второто си посещение — рече той. — Нямам намерение обаче още сега да му доверя напълно откритието си. Смятам следващото ни поле на действие да бъде агенцията на параходната линия Аделаида — Саутхамптън, която се намира, ако не греша, на Пел Мел. Има и една друга параходна линия, която свързва Южна Австралия с Англия, но нека отхлупим първо голямото блюдо.
Холмс изпрати визитната си картичка на директора, който незабавно ни прие, и не след дълго вече разполагахме с всички сведения, които ни бяха нужни. През юни 1895 г. само един техен кораб — „Гибралтар“, най-големият и най-хубавият — бе пристигнал от Австралия. Справката в списъка на пасажерите показа, че госпожица Фрейзър от Аделаида и нейната прислужница са пътували именно с него. Същият кораб бил сега на път за Австралия и се намирал някъде южно от Суецкия канал. Командният му състав бил същият както и през 1895 г., с едно-единствено изключение. Помощник-капитанът Джак Крокър бил повишен в чин капитан и тъкмо сега предстояло да поеме командването на техния нов кораб „Бас Рок“, който щял да отплава след два дни от Саутхамптън. Джак Крокър живеел в Сиднъм, но тази сутрин го Очаквали да дойде за инструктаж, тъй че, ако желаем, да го почакаме.
Не, господин Холмс нямал желание да се среща с капитана, но щял да се радва да научи нещо повече за неговите качества и характер.
Досието му беше отлично. Нямало друг офицер във флотата, който да можел да се мери с него. Колкото до характера му, бил безупречен в службата си. В личния си живот се проявявал като темпераментен, необуздан и лесно раздразним наистина, но в същото време — честен, почтен и добросърдечен. Това бяха в основни линии сведенията, с които Холмс напусна управлението на параходната компания „Аделаида—Саутхамптън“. Оттам се отправихме с файтон към Скотланд Ярд, но когато стигнахме, вместо да влезе вътре, Холмс остана известно време във файтона, присвил вежди и потънал в дълбок размисъл. Накрая нареди на кочияша да ни откара до телеграфната станция при „Чаринг Крос“, изпрати някаква телеграма и едва тогава си тръгнахме към улица „Бейкър“.