Този дом имаше три стаи, разположени симетрично една срещу друга, с врати от дебели дъбови дъски, обковани с по няколко реда старовремски пирони. Лявата стая служеше за склад — там геолозите държаха инструментите си, чертежите и парите за домакински нужди. Тази стая именно беше станала обект на нападението, извършено през нощта срещу двадесет и трети август. Разбитият джам беше отдавна подменен, изпилената пръчка — сменена с нова, по-дебела, а целият прозорец сега се затваряше с двойни капаци, които се заключваха отвътре със секретен катинар.
Началникът посрещна подранилия гост с подчертана студенина. Докато той четеше командировъчното му удостоверение, издадено от Института по археология при академията, Авакум хвърли бърз поглед върху лицето му и веднага си помисли: „Ето един трагичен случай. Този човек страда от язва — на масата му има стандартната кутийка със сода за пиене. Лицето му е сухо и бледо, зениците — прекомерно разтворени. Той не е спал нощес — очите му са уморени и малко тъжни. Очаквал е повишение — това личи от новите пагони върху износения кител. Но е получил наказание — партийно и служебно: една звездичка е извадена от пагона и нейното място е празно.“
Началникът прочете командировъчното удостоверение, повдигна глава и мълчаливо му го подаде. И попита сухо:
— Какво искате от мен?
— Нищо особено — каза Авакум. — Аз просто дойдох да ви се представя.
И двамата помълчаха. Беше студено, въздухът изглеждаше синкав от тютюневия дим.
— Нашите занимания имат донякъде общи страни — каза Авакум. — Не мислите ли?
— Не мисля — отвърна началникът.
— А защо? — учуди се Авакум. — Ето, вие например ходите из планината, изучавате местността. Същото правя и аз — ходя из планината и оглеждам местността.
— Това е само външно съвпадение — каза началникът.
Авакум се усмихна:
— Но все пак е съвпадение, нали?
Началникът не отговори.
— Аз искам да установя с приблизителна точност, разбира се, северните граници на момчиловското царство. Трябва да изуча района на юг и на югоизток от Карабаир и да потърся по тия места някакви открити следи.
— Потърсете — каза началникът.
— А вие не бихте ли си припомнили нещо, което може да ми бъде от полза? Вие сте проучили доста сектори от местността!
— Нищо не съм забелязал, което може за вас да представлява интерес.
— Това е вече указание! — зарадва се Авакум. — Щом като вие нищо не сте забелязали — трима специалисти, — значи, и аз няма нищо да забележа, толкова повече, че аз съм сам.
— Ваша работа — каза началникът.
— Наистина — съгласи се Авакум. — Безсмислено ще е да ходя по тия места, където и вие сте ходили: юг и югоизток от Карабаир.
После изведнъж запита:
— Вие сигурно имате координатите на изследваната местност?
— Та може ли картограф да работи без координати? — разсърди се началникът. Той извади цигара от кутията си и някак ядосано запуши.
— Прекрасно! — засмя се Авакум. — Вие ще ме избавите от излишно скитане по тия нанагорнища, ако ми дадете вашите координати.
— Това няма да го бъде — каза началникът.
— Но защо? — разпери ръце Авакум.
— Защото вие сте млад човек и трябва да се учите на труд! — Началникът го изгледа накриво. — И защото моята служба няма нищо общо с вашата. И защото най-после аз не съм длъжен да се ровя в склада и да губя ценно време, за да поощрявам вашия мързел. За това!
— Моля — каза смирено Авакум. — Аз само попитах.
— Е, и аз ви отговорих — навъси се още повече началникът.
— Все пак аз съм много доволен от нашия разговор — каза Авакум. — Ще ми разрешите ли да ви кажа довиждане?
Началникът му подаде ръка.
— Без труд нищо не се постига — въздъхна той.
— Да, трудът е майка на всички блага! — засмя се на излизане Авакум.
В коридора го очакваше старшината Георги.
Като мина покрай вратата на склада, Авакум изпусна верижката, която въртеше на пръста си, и тозчас се наведе да я вдигне от пода. Докато се изправяше, той хвърли бърз поглед върху ключалката и доволен подсвирна с уста. Тази ключалка беше масивна, но проста като пушките кремъклийки.
Авакум прекоси с весело настроение Илязовия двор. Той имаше в тефтерчето си координатите на онова място, където беше приемала разпореждания и предавала сведения ултракъсовълновата станция на неизвестното лице X. Още докато беше в Смолян, той потърси мястото на топографската си карта и го откри в гористите височини югоизточно от Карабаир, на около два километра от границата. Веднага влезе във връзка със съответния участък на Гранични войски. Оттам му съобщиха, че районът югоизточно от Карабаир е силно охраняван и че никой друг, освен геолозите от момчиловската група не са минавали по тия места.