24
Къщата на дядо Манаси се намираше в западния край на селото, близо до пътя, който свързваше Момчилово с шосето за Пловдив. Отпреде й се простираше широка поляна, а селището зад нея граничеше със зелената борова гора на планината.
Дядо Манаси живееше от дълги години сам, защото беше вдовец, а единственият му син отиде на работа в Кърджали и там се задоми. Той прекарваше повечето време на кооперативния пчелин, където наглеждаше кошерите и спеше в една плетена колибка, а в къщи си идеше веднъж в седмицата, за да си вземе туй-онуй и да се преоблече.
Къщичката беше малка, вехта, схлупена. Имаше оджак и соба — една ниска стая със землен под и тясно зарешетено прозорче, което надничаше към ширналата се пред къщата поляна. В собата живееше Кузман Наумов Христофоров, а старецът, колчем си дохождаше на село, спеше върху тесен миндерлък край огнището.
Въпреки че нямаше опасност да бъде забелязан, защото къщата беше усамотена и времето мъгливо, Авакум се прехвърли в двора на дядо Манаси откъм мрачните и гъсти сенки на боровата гора. Не стана нужда да насилва бравата — беше достатъчно едно повдигане и придърпване, за да излезе езичето на ключалката от ръждясалата скоба.
Той притвори тихичко вратата и някое време стоя неподвижен, за да привикнат очите му с разредената тъмнина. Вътре миришеше на влажна земя и на борина. Миндерът, покрит с няколко ката черги, и облият сандък, който сигурно служеше за дрешник на стареца — това беше всичката покъщнина в тази част на дома. Около полиците се виеха гъсти, почернели паяжини и тук-там се виждаше по някоя пръстена паница или окадено гърне.
Срещу огнището зееше отворена врата. Всъщност оттам идеше малкото виделина, която осветляваше оджака. Авакум прекрачи високия праг и се огледа. Като знаеше занемарената външност на инженера, той очакваше да види квартирата му потънала в мръсотия и безпорядък, а тук всичко беше строго и по военному подредено: подът — изметен образцово, сивото одеяло върху кревата — опънато без нито една гънчица, масата — покрита с чист зелен картон. Дрехите на инженера бяха окачени на желязна кука, забита дълбоко в стената.
Че сините ръкавици не бяха тук — в това Авакум беше напълно сигурен. Но той имаше за свое желязно правило да гони целта докрай дори когато процентът на вероятността изглеждаше нищожен като ечемичено зърно. В момента сините ръкавици бяха наистина главната следа, но опитът го беше научил на мъдрост: до голямата вода може да се стигне, като се върви по течението и на най-малките рекички.
Най-напред той прегледа масата. Това беше една проста дъсчена маса без чекмеджета. Нямаше нищо отгоре й, освен една рендосана дъсчица, върху която стърчеше подострен пирон. На това шило бяха нанизани най-различни книжа.
Авакум извади книжата, наведе се над тях и започна внимателно да ги разглежда: една педантична документация от командировъчни заповеди, разписки за наем, касиерски фишове за получена заплата — всичко на Кузманово име (с изключение на разписките за платения наем), с нечетливи подписи и държавни печати. Документите бяха подредени по дати — от началото на април до края на септември.
Той извади фенерчето си, запали крушката и прекара всяко листче поотделно над светещата лупа. Този пръв примитивен анализ на хартията не показа нищо, което от пръв поглед да изглежда засекретено с тайнопис. Авакум наниза документите така, както инженерът ги беше подредил.
Сетне погледна под дюшека и възглавниците, надникна под кревата. Пак се върна към възглавниците и дюшека и внимателно ги опипа.
Оставаше му да прегледа дрехите. В джобовете им намери само няколко кибритени клечки и семки от слънчоглед. И едни очила против слънце, които извади от лявото горно джобче на спортното му сако.
Нямаше нищо особено в тия очила. Но Авакум ги подържа в ръцете си и се позамисли. Стъклата — и най-вече към рамките — бяха плътно покрити с белезникав прашец. Той ги разгледа през лупата си — прашецът се състоеше от твърди зърнести частички, споени едни с други в една обща маса.
В Момчилово и около Момчилово пътищата бяха меки, следователно и пепелта, която се образуваше по тях, беше от землен произход. Такава пепел прави тънка, но гладка коричка върху стъклата, когато те са овлажнени от потта, която се събира покрай орбитите на очите.
Зърнестата коричка върху стъклата на инженера се състоеше от почти микроскопични каменни частички. С такива частички са покрити шосетата, настлани с чакъл или паваж.
Когато човек се движи пешком, по очилата му се полепват незначително количество частички. Когато се движи с колело или мотоциклет, полепналите частички се увеличават неколкократно. Ако времето е студено, те се напластяват в тънка коричка, ако е топло — в по-плътна.