И така Авакум прочете върху очилата, че инженерът е пътувал през топлото време с колело или мотоциклет по пътища, които са настлани с чакъл или паваж.
Преди да постави очилата на мястото им, той отново бръкна в джобчето — този път обаче не напипа кибритки или слънчогледови семки, а някаква тънка прегъната хартийка.
Това беше квитанция за бензин. На педанта му беше свидно да хвърли на боклука дори един такъв нищожен документ.
Авакум разгъна квитанцията с разтуптяно сърце. Тя беше издадена от дежурна пловдивска бензиностанция на двадесет и втори срещу двадесет и трети август.
Тази „рекичка“ водеше наистина към голяма вода!
Той преписа квитанцията и без да се бави нито секунда повече в мрачната къща, изскочи навън.
По-нататък събитията се развиха така.
Повика по телефона — от канцеларията на стопанството — Смолянското окръжно управление и поръча да му изпратят тозчас и с най-голяма бързина един по-мощен мотоциклет. А сам тръгна по пътя, който водеше за село Лъките.
Мотоциклетът го засрещна току пред селото. Поръча на моториста да поиска от управлението някакво превозно средство, за да се завърне в Смолян, сетне обкрачи седлото и полетя по пътя, който водеше към шосето за Пловдив.
Беше десет часът преди обяд.
Все така ръмеше невидимият дъждец. Над хълмовете и над горите пълзеше ниска бяла мъгла.
Машината гълташе километрите с лудешка бързина. И само едно чувство изпълваше Авакум: страхът да не се подхлъзне в някой от острите завои.
В Пловдив пристигна малко следобед. Той намери бензиностанцията, показа на касиерката номера на Кузмановата квитанция и поиска да му каже приблизително в колко часа е издадена. Касиерката прелисти квитанционната книга — оказа се, че беше издала тази квитанция малко време след като бе поела дежурството в станцията.
— Клиентът е получил бензин в един часа и двадесет минути след полунощ — каза тя.
Авакум й поблагодари.
Излезе на улицата почти зашеметен: щом като Кузман Наумов е получил бензин в един часа и двадесет минути след полунощ — той е пристигнал в Момчилово не по-рано от четири часа сутринта. Почти два часа след произшествието в Илязовия двор.
Разбира се, Кузман Наумов и авторът на престъплението не бяха едно и също лице.
Но сините ръкавици? Нали Кузман беше получил от плетачката сините ръкавици? И нали косъмчетата от тия сини ръкавици той намери върху перваза на разбития Илязов прозорец?
Авакум отведе мотора по-далеч от станцията, запали цигара и дълго мисли.
После забеляза, че стои срещу витрината на един бръснарски салон. Влезе в салона и докато бръснарят се занимаваше с лицето му, той все продължаваше да мисли за Кузман Наумов и за сините ръкавици.
По едно време се усмихна.
— Доволен ли сте? — попита го бръснарят, като чистеше с четка сакото му.
— Много — каза весело Авакум.
След няколко минути той беше в окръжното управление. Повика един лейтенант и му заръча да иде в хотел „Тримонциум“, да прегледа адресните карти от двадесет и втори август и да му съобщи по телефона дали лицето Боян Ичеренски е нощувало в, хотела.
Подир половин час лейтенантът позвъни:
— Лицето, което ви интересува, е получило стая № 207 и е напуснало стаята неизвестно в колко часа на двадесет и втори срещу двадесет и трети август.
— Отлично! — каза Авакум. — Донесете ми адресната му карта, но заедно с всички други адресни карти — нали разбирате защо?
Когато дежурният лейтенант измъкна от огромната купчина картата, която го интересуваше, и му я подаде, Авакум кимна с глава: адресната карта на Боян Ичеренски беше попълнена от ръката на Кузман Наумов. Той позна тутакси почерка му — едър, закръглен, почерк на калиграф!
Само за двадесет минути от София съобщиха серията и номера на Бояновия паспорт. Данните напълно съвпадаха с това, което беше написано върху адресната карта.
Авакум поблагодари на лейтенанта и го изпрати с картите обратно в хотела.
Сега той прекрасно знаеше, че през нощта на двадесет и втори срещу двадесет и трети август Кузман Наумов беше осигурил безспорно алиби на Боян Ичеренски. Боян Ичеренски е имал фалшив паспорт — на свое име и със своите данни, но със снимката на Кузман Наумов Христофоров.
Преди да излезе, Авакум помоли Смолянското управление да повика — уж за някаква справка — двамата старшини, които пазеха Илязовия дом, и на тяхно място да изпрати други. Новите двама трябваше да го пускат по всяко време в пункта. Той съобщи пропускателната парола и затвори телефона.