След един час Авакум пристигна в града. Изпрати виното от двете шишенца за лабораторен анализ и докато чакаше резултата, реши да позвъни по телефона на Сия. Беше събота — нейният почивен ден.
Той вдъхна дълбоко от цигарата си и като притисна слушалката, запита:
— Сия, ти ли си?
Оттатък мълчаха. Стори му се, че в стаята й свири радио и някакъв мъж се смее наблизо.
— Сийка е заета — отвърна мъжът. — Кой я търси?
Авакум отпусна ръката си и остави телефонната слушалка върху вилката.
Той изпуши цигарата си прав, без да помръдне от мястото си. Сетне дълго и много съсредоточено гаси угарката в стъклената пепелница, сякаш това беше една много важна и деликатна работа.
Когато излезе навън, вятърът загреба купчинка изсъхнали листа от улицата, завъртя ги и ги посипа отгоре му като бални конфети.
Беше влажно, във въздуха се носеше тежкият мирис на есен, на пожълтяла шума.
Лабораторният анализ показа това, което и той предполагаше: в едното шише виното беше чисто, а другото съдържаше силен примес от бързо действуващи упоителни вещества.
Той качи на задната седалка човек от управлението и потегли за Лъките. Като стигнаха Змеица, Авакум тръгна пеш за Момчилово, а човекът от управлението се върна обратно за Смолян с мотора.
Авакум мина покрай Илчовата механа, но чак когато наближи портата на Балабаница, си спомни, че не е обядвал: „Късно закусих — помисли си той. — Няма смисъл.“
Полегна на кревата. До уговореното време на радиосрещата оставаше половин час.
„Къде ли е била столицата на Момчил?“ — запита се Авакум. Помъчи се да си представи равнината южно от Карабаир — огряна от слънце, златна, леко надиплена от зелени хълмове, осеяна с маслинени горички и лозя. Но от това не излезе нищо, защото пред очите му непрекъснато се ширеха безкрайни валма от мъгли.
В два часа без пет минути той сложи слушалките на ушите си и зачака. Прозвуча тихият условен сигнал Авакум взе молива и започна да записва. Емисията продължи около един час.
Най-напред отговориха на вчерашното му запитване за фамилията на Ичеренски и му съобщиха, че Виктория Ичеренска и собственикът на вилиса са арестувани тази заран в осем часа. После му продиктуваха съдържанието на трите радиограми — от десети, деветнадесети и двадесети август. Зашифрованият текст на тия радиограми е бил дешифриран с помощта на английското стихотворение. Четирите стиха образували своеобразния ключ на шифъра.
Когато от София завършиха обяснението на сложната шифрова система, Авакум даде знак, че ще предава. Поиска да му се съобщят честотите на вълните, с които чуждата радиостанция е кореспондирала с нашата тайна ултракъсовълнова станция; кодовият знак на повиквателния й сигнал и кодовият знак на тайната ултракъсовълнова станция.
Само след пет минути той имаше в тефтерчето си и честотите на вълните, и съответните кодови знаци.
Авакум даде край и затвори радиостанцията.
27
Бай Гроздан тъкмо се будеше от следобедната си почивка, когато Авакум почука на вратата му. Изведе го на двора, усмихна му се и го запита:
— Разсъни ли се?
Председателят кимна с глава.
Тогава той го поизведе още по-настрана и му зашепна:
— Първо. Свържи се веднага с партийния секретар, намерете четирима доверени хора и ги разделете на двойки. Едната двойка да наблюдава Боян Ичеренски, а другата — Кузман Наумов. Ако някой от тия двама хубавци се опита да напусне селото на часа да бъда уведомен. Аз ще съм или при Балабаница, или при Анастаси, ветеринарния доктор. Запомни ли? Второ. Повикай от канцеларията на стопанството ей този телефонен номер в Смолян. — Авакум бръкна в джоба си и му подаде една бележка. — Като ти се обадят, ще прочетеш каквото съм написал — веднъж и после още веднъж, за да те разберат по-добре. Привечер ще пристигнат при тебе двама мъже и ти ще гледаш да ги настаниш в къщата, която гледа срещу двора на Балабаница. — И пак го запита: — Запомни ли?
Бай Гроздан помълча.
— Всичко туй запомних отлично и ще го свърша — каза той. — Ами геолозите дали ще се върнат днеска?
— Ще се върнат — кимна Авакум. — Взели са от бай Марко хляб и суха храна за два дни.
Авакум стисна скришом ръката на председателя и пое пътя, който водеше за къщата на бай Спиридон.
Към 5 часа следобед от Смолян пристигнаха двама лейтенанти, облечени в цивилни дрехи. Те се представиха за закупчици от търговската организация и председателят ги настани на квартира при кака Надка, в най-близко съседство с Авакум.
Малко по-късно дойдоха и геолозите. Авакум беше в Илчовата механа, когато те се зададоха откъм Лъките. Той ги посрещна и някак особено тържествено се здрависа с Боян Ичеренски.