— Боже мой…
— Един момент — има едно условие: да направите предложение на мис Лилъртън незабавно.
— Незабавно!
— Вие трябва да решите, не аз. Тя е слушала доста за вас, макар че съвсем доскоро не ви познаваше лично. Независимо от девическата си скромност, струва ми се, че ще бъде ужасно доволна, ако може да се омъжи колкото се може по-скоро. Жена ми я е подпитала по въпроса и тя си е признала.
— Признала? Какво? — нетърпеливо го прекъсна влюбеният Уоткинс.
— Е — отвърна Парсънс, — не мога да ви кажа с точност какво точно си е признала, защото те са разговаряли предимно с намеци и прочие, но жена ми, която разбира доста от тези неща, ми заяви, че това, което тя е признала, било равносилно на разкритие, че не е безразлична към вашите достойнства… с други думи — че не ще принадлежи на никой друг.
Мистър Уоткинс Тотъл скочи от мястото си и дръпна звънеца.
— Какво правите? — попита Парсънс.
— Ще поискам да донесат гербова хартия — отвърна мистър Уоткинс Тотъл.
— Значи, се решихте?
— Да.
Те си стиснаха ръцете най-сърдечно. Разписката беше написана, дълговете и разходите бяха заплатени, отплатиха се на Айки за услугите му и скоро двамата приятели се намериха от онази страна на дома на мистър Соломон Джейкъбс, където всеки негов посетител е особено щастлив да застане отново, тоест отвън.
— И така — каза мистър Гейбриъл Парсънс на път за Норуд, — тази вечер ще имате възможност да направите предложение и, моля ви, бъдете решителен, Тотъл.
— Да, да! — отвърна храбро Тотъл.
— Много ми се иска да ви видя заедно! — извика мистър Гейбриъл Парсънс. — Ще бъде толкова забавно! — И той се разсмя така гръмогласно и толкова продължително, че смути мистър Уоткинс Тотъл и подплаши коня.
— Ето Фани и вашата избраница; разхождат се заедно по тревата — каза Гейбриъл, когато наближиха дома му. — Дръжте се, Тотъл.
— Няма страшно — отвърна решително Уоткинс и се отправи към мястото, където се разхождаха дамите.
— Ето мистър Тотъл, скъпа — обърна се мисис Парсънс към мис Лилъртън.
Дамата се обърна бързо и отвърна на сърдечния му поздрав със същото смущение, което Уоткинс беше забелязал при първата им среща, но този път в изражението й имаше и известна доза разочарование или равнодушие.
— Забелязахте ли как се зарадва, като ви видя? — прошепна Парсънс на приятеля си.
— Напротив, стори ми се, че вместо мен иска да види някой друг — отвърна Тотъл.
— Хм, глупости! — прошепна отново мистър Парсънс. — Всички жени са такива — и младите, и старите. Никога не показват радостта си, когато видят тези, които с присъствието си разтупкват сърцата им. Всички жени са такива и при вашата възраст вие отдавна трябваше да сте разбрали това. Фани на няколко пъти си го призна, когато се оженихме. Виждате ли какво значи да си женен!
— Разбира се — промълви Тотъл, чийто кураж бързо се изпаряваше.
— Е, хайде. Не е зле да подготвите почвата — каза Парсънс, който, след като беше вложил известна сума в начинанието, реши, че трябва да го ръководи.
— Да, да… Ей сега — отвърна Тотъл, здравата изплашен.
— Кажете й нещо бе, човек — настоя отново Парсънс. — По дяволите, няма ли да й направите поне някой комплимент?
— Не! Не преди обяда — отвърна свенливият Тотъл, който се опитваше да отложи страшния миг.
— Но, господа — каза мисис Парсънс, — вие сте изключително любезни наистина. Няма ви цяла сутрин, след като бяхте обещали да ни изведете, а когато накрая се върнахте, само си шепнете и не ни обръщате никакво внимание.
— Говорехме за работата, скъпа, която ни задържа тази сутрин — отвърна Парсънс и погледна Тотъл многозначително.
— Боже мой! Колко бързо мина сутринта — каза мис Лилъртън, като погледна златния часовник, който извиваше, при всеки тържествен случай независимо дали беше нужно, или не.
— Според мен тя мина много бавно — плахо промълви Тотъл.
— Точно така, браво! — прошепна Парсънс.
— Наистина ли? — възкликна мис Лилъртън, а на лицето й се изписа величествена изненада.
— Единственото нещо, с което мога да си го обясня, мадам, е наложителното ми отсъствие от вашата компания — каза Уоткннс — и от компанията на мисис Парсънс.
По време на този кратък диалог дамите се отправиха към къщата.