Артър Конан Дойл
Случка в интерната
На нашата малка сцена на Бейкър стрийт се бяха разигравали доста драматични епизоди, ала не помня по-неочакван и по-поразителен от първото появяване на д-р Торникрофт Хъкстейбъл, магистър по хуманитарните науки, доктор по философия и т.н. Визитната му картичка, която изглеждаше твърде малка, за да носи тежестта на научните му титли, го изпревари с няколко секунди, а след нея влезе и самият доктор — толкова едър, внушителен и изпълнен с достойнство, че беше истинско олицетворение на хладнокръвие и твърдост. Но още щом вратата се затвори подире му, той се подпря, олюлявайки се, на масата, отдето се свлече на пода, и мощната му снага се просна в безсъзнание на мечата кожа пред камината.
Ние скочихме на крака и няколко секунди гледахме в мълчаливо изумление тази огромна отломка от корабокрушение, която показваше, че далеч някъде в океана на живота внезапно се е разразила гибелна буря. После Холмс бързо пъхна под главата му възглавничка, а аз поднесох до устните му коняк. Пълното, бледо лице беше набраздено от тревожни бръчки, увисналите торбички под склопените очи имаха оловносив цвят, ъгълчетата на отворената уста висяха печално, двойната брадичка беше обрасла с четина. По замърсената яка и риза личеше, че иде отдалеч, а на изящната глава стърчеше невчесана коса. Пред нас лежеше човек, сполетян от някакво голямо нещастие.
— Какво му е, Уотсън? — запита Холмс.
— Пълно изтощение… може би просто от глад и умора — казах с пръст на едва доловимия пулс, по който животът течеше на тънка и слаба струйка.
— Билет за отиване и връщане от Мекълтън, Северна Англия — рече Холмс, вадейки го от джобчето за часовника. — Още няма дванайсет часа. Сигурно е станал много рано.
Набръчканите клепки затрепкаха и в нас се вторачиха безжизнени сиви очи. След миг човекът се изправи с мъка, с почервеняло от срам лице.
— Простете ми за тази слабост, мистър Холмс; от вълнението е. Благодаря ви. Ако е възможно да получа чаша мляко и една бисквита, бързо ще ми мине. Идвам лично, мистър Холмс, за да бъда сигурен, че ще дойдете с мен. Боях се, че с телеграма не ще мога да ви убедя в изключителната спешност на случая.
— Когато се оправите напълно…
— Вече съм добре. Просто не мога да проумея каква е тази слабост у мен. Моля ви, мистър Холмс, да дойдете с мен в Мекълтън още със следващия влак.
Приятелят ми поклати глава.
— Моят колега д-р Уотсън може да ви потвърди, че сега сме много заети. Задържа ме случаят с Феръровите документи, пък и започва делото по убийството на Абъргавени. Само изключително важна работа е в състояние да ме накара в момента да напусна Лондон.
— Важна! — Посетителят ни вдигна ръце. — Нима не сте чули нищо за отвличането на единствения син на херцог Холдърнес?
— Какво?! Бившият министър?
— Именно. Опитахме се да скрием от вестниците, но в снощния „Глоуб“ вече се загатва за това. Предполагах, че е стигнало и до вашите уши.
Холмс протегна дългата си, суха ръка и взе от справочната енциклопедия тома с буквата „X“.
— „Холдърнес, шести херцог, кавалер на Ордена на жартиерата, член на Тайния съвет“… няма край! „Барон Бивърли, граф Карстън…“ — боже мой, какъв списък от титли! „Глава на съдебната и изпълнителната власт в графство Хелъмшир от 1900 г. Женен от 1888 г. за Едит, дъщеря на сър Чарлз Епълдор. Единствен Син и наследник — лорд Солтайр. Собственик на около двеста и петдесет хиляди акра земя. Мини в Ланкашир и Уелс. Адрес: Карлтън Хаус Теръс, Холдърнес хол, Хелъмшир; замък Карстън, Бенгър, Уелс. Лорд на адмирал тейството 1872 г., министър на…“ Да, да, този човек е без съмнение един от най-знатните поданици на короната!
— Най-знатният и може би най-богатият. Зная, мистър Холмс, че сте много вещ в професията си и с охота се залавяте за работа заради самата работа. Трябва да ви кажа обаче, че негова светлост вече е обещал да предаде чек за пет хиляди лири стерлинги на онзи, който му посочи къде е неговият син, и още хиляда на този, който назове похитителя или похитителите.
— Щедра награда — каза Холмс. — Уотсън, мисля, че можем да прескочим с д-р Хъкстейбъл до Северна Англия. А вие, д-р Хъкстейбъл, когато си изпиете млякото, бъдете тъй добър да ми разкажете какво е станало, кога е станало, как е станало и накрая какво общо има д-р Торникрофт Хъкстейбъл от интерната при Мекълтън с тази работа и защо идва цели три дни след събитието — това личи по състоянието на брадата ви — да моли за скромните ми услуги.
Посетителят ни бе изпил млякото и изял бисквитите. И когато се залови много живо и обстойно да обяснява положението, блясъкът на очите му и руменината на бузите му се възвърнаха.