— Вие изглежда имате свръхчовешки способности — каза той. — Значи Рубин Хейз е задържан? Това може само да ме радва, стига да не навреди на съдбата на Джеймз.
— Вашия секретар?
— Не, сър, моя син.
Този път беше ред на Холмс да се учуди.
— Трябва да ви призная, ваша светлост, че това е нещо ново за мен. Ще ви помоля да ми обясните по-добре.
— Няма да крия нищо от вас. Съгласен съм, че в безизходното положение, до което ни докара безумната ревност на Джеймз, за предпочитане е пълната откровеност, колкото и мъчителна да е за мен. Когато бях млад, мистър Холмс, аз обичах с такава страст, на която човек е способен само веднъж в живота. Предложих на любимата си брак, но тя отказа от страх да не би той да навреди на кариерата ми. Ако беше жива, уверявам ви, нямаше да се оженя за никоя друга. Но тя умря и ми остави това единствено дете, което заради нея обичах и се грижех за него. Не можех да призная официално, че съм му баща, но му осигурих най-доброто образование и когато възмъжа, остана при мен. Но ненадейно узна тайната ми и оттогава използува правата и възможностите си да предизвика скандал, който би ме опозорил. Присъствието му е отчасти причина за злополучния край на брака ми. Но най-лошото е, че още отначало намрази дълбоко моя малък син и законен наследник. Може би ще запитате защо при тези обстоятелства продължавах да държа Джеймз под своя покрив. Ще ви отговоря: защото виждах в лицето му неговата майка и заради нея, милата, страдах толкова време. С обноските си той непрекъснато ми напомняше и втълпяваше скъпия й образ. Нямах сили да го изгоня. Но се страхувах да не направи нещо лошо на Артър, тоест лорд Солтайр, и за да предпазя детето, го пратих в училището на д-р Хъкстейбъл.
Джеймз успял да се свърже с тоя човек, Хейз, понеже ханджията беше един от арендаторите ми, а Джеймз — управител на моите имоти. Този човек е негодник по рождение, ала кой знае защо Джеймз се сприятелил с него. Той винаги е имал влечение към такива типове. Във всеки случай, когато Джеймз решил да отвлече лорд Солтайр, той си осигурил съдействието на този човек. Спомняте си, че тоя последен ден писах на Артър. Но Джеймз отворил писмото и пъхнал бележка, с която молел Артър да се срещне с него в една горичка близо до училището, която наричат Дивия гъстак. Накарал момчето да дойде, като си послужил с името на херцогинята. Вечерта Джеймз пристигнал с велосипед — разказвам ви това според собствените му признания — и казал на Артър, с когото се срещнал в гората, че майка му се е затъжила за него, че го чака в равнината и че ако в полунощ дойде пак в гората, ще намери човек с кон, който ще го заведе при нея. Горкият Артър се хванал в клопката. Дошъл на срещата и заварил този тип Хейз, който водел пони. Артър го яхнал и потеглили. Изглежда — Джеймз разбрал това едва вчера, — някой ги преследвал, Хейз ударил преследвача с тояга и човекът умрял от раните си. Хейз закарал Артър в странноприемницата си „Бойният петел“, където го заключил в една стая на горния етаж и оставил да го пази мисис Хейз, иначе добра жена, но послушна робиня на тоя звяр, мъжа й.
Ето, мистър Холмс, такова беше положението, когато преди два дни ви видях за пръв път. Тогава имах представа за истината не повече от вас. Ще попитате: какво е подтикнало Джеймз да постъпи така? Ще ви отговоря: в омразата му към моя наследник имаше нещо крайно безразсъдно, фанатично. Той е разчитал сам да наследи всичките ми имоти и не можел да се примири със законите в този смисъл, които му пречели. Но имал и по-тънка сметка. Искал е да анулирам завещанието, смятайки, че това зависи от мен. Възнамерявал да се споразумее с мен — да ми върне Артър, ако анулирам завещанието и му припиша имотите си. Много добре е знаел, че никога няма сам да поискам съдействието на полицията. Казвам, че е имал намерение да ми предложи такава сделка, но в действителност това не стана, защото събитията го изпреварили и нямал време да изпълни плановете си.
Всичките му коварни замисли рухнали, щом вие открихте трупа на Хайдегер. Тази, новина ужаси Джеймз. Научихме я вчера, когато седяхме заедно в този кабинет. Д-р Хъкстейбъл бе пратил телеграма. Джеймз беше толкова съкрушен и развълнуван, че смътните подозрения, които изпитвах през всичкото време, изведнъж се превърнаха в увереност, и направо го разобличих. Той направи пълно самопризнание. После ме помоли още три дни да пазя тайна, за да може гнусният му съучастник да спаси жалкия си живот. Отстъпих — както винаги съм отстъпвал — пред молбите му и Джеймз моментално се завтече към „Бойният петел“ да предупреди Хейз и да му помогне да избяга. Не можех да отида там по светло, защото щях да предизвикам сплетни, но щом се мръкна, забързах нататък да видя моя скъп Артър. Намерих го жив и здрав, но неизразимо ужасен от страшното злодеяние, на което е бил очевидец. За да изпълня обещанието си, неохотно се съгласих да го оставя още три дни на грижите на мисис Хейз, защото ако уведомях полицията къде се намира, трябваше непременно да кажа и кой е убиецът, а този убиец не можеше да бъде наказан, без да повлече със себе си и моя нещастен Джеймз. Поискахте откровеност, мистър Холмс, позволете ми сега да поискам от вас същото, след като ви разказах всичко, без да се опитвам да увъртам или да крия нещо. Бъдете и вие на свой ред откровен с мен.