— Ще бъда — отвърна Холмс. — Най-напред, ваша светлост, трябва да ви кажа, че в очите на закона вие сте в много сериозно положение. Укрили сте углавно престъпление и сте съдействували в бягството на убиеца, защото не се съмнявам, че Джеймз Уайлдър е взел пари от ваша светлост, за да помогне на съучастника си да избяга.
Херцогът кимна утвърдително.
— Това е наистина много сериозен въпрос. Но според мен още по-осъдително е отношението на ваша светлост към малкия ви син. Оставили сте го три дни в тази бърлога.
— Тържествено ми обещаха…
— Какво струват обещанията на такива хора? Никой не ви гарантира, че няма да го отвлекат отново. За да угодите на престъпния си по-голям син, вие излишно сте изложили вашия невинен по-малък син на неминуема опасност. Това с нищо не може да се оправдае.
Гордият господар на Холдърнес хол не беше свикнал да го мъмрят така в аристократичните му покои Кръв нахлу във високото му чело, но съвестта го караше да мълчи.
— Ще ви помогна, но само при едно условие: да повикате лакея си и да ми позволите да му дам нужните разпореждания.
Без да пророни дума, херцогът натисна електрическия звънец. Влезе слуга.
— Сигурно ще ви бъде приятно да чуете — каза Холмс, — че вашият млад господар е намерен. Херцогът желае незабавно да замине екипаж за странноприемницата „Бойният петел“, за да прибере лорд Солтайр… А сега — продължи Холмс, когато зарадваният лакей изчезна, — след като осигурихме бъдещето, бихме могли да си позволим да бъдем по-снизходителни към миналото. Тъй като не съм служебно лице, не смятам за нужно да разгласявам всичко, каквото зная, щом правдата е възтържествувала. Що се отнася до Хейз, не мога нищо да гарантирам. Него го чака бесилка, а аз няма да помръдна пръста си да го спася от нея. Какво ще разкрие, не мога да кажа, но несъмнено ваша светлост е в състояние да го накара да проумее, че е в негов интерес да мълчи. В полицията ще го обвинят, че е отвлякъл момчето с цел да получи откуп. Ако не разберат сами каква е работата, не виждам причина да им внушавам по-широко тълкувание. Но искам да предупредя ваша светлост, че по-нататъшното присъствие на мистър Джеймз Уайлдър във вашия дом може да ви причини само неприятности.
— Съзнавам това, мистър Холмс, и вече се разбрахме да се махне завинаги оттук и да отиде да си търси щастието в Австралия.
— В такъв случай, ваша светлост, тъй като сам заявихте, че всички неблагополучия в брачния ви живот се дължали на неговото присъствие, предлагам, доколкото ви е възможно, да поправите грешката си спрямо херцогинята и да се опитате да възстановите така злополучно прекъснатите предишни отношения.
— И за това съм се погрижил, мистър Холмс. Тази сутрин писах на херцогинята.
— В такъв случай — каза Холмс, като стана, — мисля, че аз и приятелят ми можем да се поздравим за щастливите резултати от краткото ни посещение в Севера. Искам обаче да изясня още един малък въпрос. Този тип Хейз е заковал на конете си подкови, имитиращи следите на крави. От мистър Уайлдър ли е научил тази хитрост?
Херцогът помълча; на лицето му беше изписано силно учудване. После отвори вратата и ни покани в една голяма стая, подредена като музей. Заведе ни до стъклената витрина в ъгъла и ни посочи надписа.
„Тези подкови — гласеше той — са намерени при разкопките в крепостния ров на Холдърнес хол. Те са предназначени за коне, но отдолу са изковани във формата на раздвоено копито, за да заблуждават преследвачите. Изглежда, че са принадлежали на някой от владетелите на Холдърнес хол през средните векове, който се е занимавал с разбойничество.“
Холмс отвори витрината и като наслюнчи пръста си, прокара го по една от подковите. По кожата му остана тънък слой отскорошна тиня.
— Благодаря ви — каза той и пак намести стъклото.
— Това е второто интересно нещо, което виждам на Север.
— А кое е първото?
Холмс сгъна чека и го сложи внимателно в бележника си.
— Аз съм беден човек — каза той, като потупа нежно бележника и го пъхна колкото се може по-дълбоко във вътрешния си джоб.