— Трябва да ви осведомя, господа, че интернатът е подготвително училище, на което съм основател и директор. „Мисли на Хъкстейбъл за Хораций“ може би ще ви напомнят кой съм. Интернатът е безспорно най-доброто и най-елитно подготвително училище в Англия. Лорд Левърстоук, граф Блекуотър, сър Кеткърт Соумз — всички тези хора са поверили синовете си на мен. Но мисля, че училището ми стигна върха на славата си преди три седмици, когато херцог Холдърнес прати своя секретар, мистър Джеймз Уайлдър, да ми съобщи, че желае да повери на мен десетгодишния лорд Солтайр, негов единствен син и наследник. Можех ли да предположа, че това ще бъде прелюдия към най-съкрушителното нещастие в живота ми.
Момчето пристигна на 1 май, понеже тогава започва летният срок. То е очарователен юноша, който скоро свикна с нашия ред. Трябва да ви кажа — смятам, че не проявявам недискретност, защото е глупаво да го крия, че в къщи не е бил много щастлив. Публична тайна е, че съпружеският живот на херцога не вървеше гладко и завърши с развод по взаимно съгласие, след който херцогинята се пресели да живее в Южна Франция. Това стана съвсем скоро, а се знае, че детето държи на майката. След заминаването й от Холдърнес хол то се затъжи и по тази причина именно херцогът пожела да го изпрати в повереното ми учебно заведение. За две седмици момчето свикна при нас и явно беше много доволно.
Видели го за последен път вечерта на 13 май, тоест миналия понеделник вечерта. Стаята му беше на втория етаж и се влизаше в нея през друга, по-голяма стая, в която спяха две момчета. Те и двете не видели и не чули нищо, тъй че младият Солтайр сигурно не е минал оттам. Прозорецът му беше отворен, а от него към земята се спуща дебел бръшлян. Долу не открихме следи от стъпки, но няма съмнение, че само оттам може да се излезе.
Отсъствието му бе установено в седем часа сутринта във вторник. Леглото му беше разхвърляно, значи е спал. Преди да излезе, облякъл ученическата си униформа — черна итънска куртка и тъмносиви панталони. Нямаше следи да е влизал някой в стаята, а и да е имало викове или шум от борба, положително щяха да се чуят, защото Контър, по-голямото момче във вътрешната стая, спи много леко.
Когато изчезването на лорд Солтайр бе открито, аз веднага събрах целия интернат — ученици, учители и прислужници. Тогава разбрахме, че лорд Солтайр не е бил сам в бягството си. Хайдегер, учителят по немски, отсъствуваше. Стаята му се намираше в другия край на втория етаж и като тази на лорд Солтайр гледаше към двора. Леглото му също беше неоправено, но явно е тръгнал ненапълно облечен, защото ризата и чорапите му се търкаляха на пода. Несъмнено е слязъл по бръшляна, понеже на поляната, където се е спуснал, видяхме следи от неговите стъпки. И велосипедът му, който държеше в един малък навес край поляната, също го нямаше.
Той работи при мен от две години, дойде с най-добри препоръки, но беше мълчалив, мрачен човек, и учителите, и учениците не го обичаха твърде. Не можа да се намери никаква следа от бегълците, тъй че и сега, четвъртък сутринта, не сме по-наясно, отколкото във вторник. Разбира се, веднага се свързахме с Холдърнес хол. Той отстои само на няколко мили от нас и предположихме, че поради някакъв внезапен пристъп на носталгия синът може да се е върнал при баща си, но и там нямаше вест от него. Херцогът е много разстроен, а колкото до мен, сами видяхте до какво нервно състояние ме доведе тревогата и чувството за отговорност. Мистър Холмс, ако някога напрягате всичките си сили и способности, умолявам ви да сторите това и сега, защото никога в живота ви няма да ви се падне случай, толкова достоен за вас.
Шерлок Холмс бе изслушал много внимателно разказа на злочестия училищен директор. Присвитите вежди и дълбоката бръчка между тях показваха, че не са нужни никакви увещания, за да се отдаде всецяло на тази работа, която, освен че засягаше важни интереси, но и несъмнено допадаше на любовта му към заплетеното и необикновеното. Той извади бележника си й надраска някои неща.
— Много сте сбъркали, като не сте дошли по-рано при мен — каза Холмс строго. — Така разследването ми ще бъде много сериозно затруднено. Немислимо е например този бръшлян и тази поляна да не подскажат нещо на един опитен наблюдател.
— Аз не съм виновен, мистър Холмс. Негова светлост искаше изрично да избегне всякакъв публичен скандал. Страхуваше се да не би семейната му трагедия да послужи за клюки. Той се отвращава дълбоко от такива неща.
— но не е ли предприето официално следствие?
— Да, сър, ала се оказа много разочароващо. Отначало като че ли откриха някаква следа: узна се, че някакво момче и млад мъж били забелязани да потеглят от една близка гара с ранен влак. Снощи обаче ни съобщиха, че ги настигнали в Ливърпул и се разбрало, че нямат нищо общо с тази работа. Тогава именно, отчаян и разстроен, след безсънна нощ, още с първия влак пристигнах право при вас.