— Идвах тази сутрин, д-р Хъкстейбъл, но закъснях и не можах да попреча на заминаването ви за Лондон. Научих, че целта ви е била да поканите мистър Шерлок Холмс да се занимае с разследването на този случай. Мистър Хъкстейбъл, негова светлост е учуден, че сте предприели такава стъпка, без да се посъветвате с него.
— Когато разбрах, че полицията не е успяла…
— Негова светлост съвсем не е убеден, че полицията не е успяла.
— Но нали, мистър Уайлдър…
— Вие, д-р Хъкстейбъл, много добре знаете, че негова светлост иска на всяка цена да избегне всякакъв публичен скандал. Той предпочита колкото се може по-малко хора да узнаят за случая.
— Това може лесно да се оправи — отговори уплашеният доктор. — Мистър Шерлок Холмс би могъл да се върне в Лондон със сутрешния влак.
— Едва ли, докторе, едва ли — проговори Холмс с най-ласкав глас. — Този северен въздух е толкова ободрителен и приятен, че смятам да прекарам няколко дни в тази равнина и да се забавлявам както мога. Разбира се, вие ще решите къде да се подслоня — под вашия покрив или в селската странноприемница.
Виждах, че нещастният доктор е крайно объркан, но го избави плътният, звучен глас на рижебрадия херцог, който проехтя като гонг, канещ на трапеза.
— Съгласен съм с мистър Уайлдър, че вие, доктор Хъкстейбъл, трябваше да се посъветвате с мен. Но тъй като вече сте се доверили на мистър Холмс, разбира се, ще бъде глупаво да не се възползуваме от неговите услуги. Няма да ходите в странноприемницата, мистър Холмс, а ще ми направите удоволствието да гостувате в Холдърнес хол.
— Благодаря на ваша светлост. Но мисля, че в интерес на моето разследване ще бъде по-благоразумно да остана на местопроизшествието.
— Както обичате, мистър Холмс. Разбира се, ако ви потрябват някакви сведения, мистър Уайлдър и аз сме на ваше разположение.
— Вероятно ще се наложи да ви потърся в Холдърнес хол — каза Холмс. — А сега, сър, само ще ви попитам как си обяснявате тайнственото изчезване на вашия син.
— Никак, сър.
— Ще ме извините, че засягам болезнен за вас въпрос, но не може другояче. Мислите ли, че херцогинята има някакъв пръст в тази работа?
Високопоставеният министър явно се поколеба.
— Не мисля — отговори той най-после.
— Тогава най-вероятното обяснение е, че детето е било отвлечено с цел да се поиска откуп. Не ви ли е отправяно такова искане?
— Не, сър.
— Още един въпрос, ваша светлост. Научих, че сте писали на сина си в деня на нещастието.
— Не, писах му предишния ден.
— Точно така. Ала го е получил на другия ден?
— Да.
— Имаше ли в писмото ви нещо, което би го разстроило или подтикнало към такава стъпка?
— Не, сър, абсолютно нищо.
— Сам ли подадохте това писмо?
Отговорът на благородника бе изпреварен от неговия секретар, който се намеси малко раздразнено.
— Негова светлост има навика да подава сам писмата си — каза той. — Това писмо беше сложено заедно с други на писалището в кабинета и аз лично ги поставих в чантата за кореспонденция.
— Сигурен ли сте, че то беше между тях?
— Да; видях го.
— Колко писма написа ваша светлост тоя ден?
— Двайсет или трийсет. Аз водя широка кореспонденция. Но има ли това нещо общо с въпроса?
— Не съвсем — отговори Холмс.
— Аз лично — продължи херцогът — посъветвах полицията да насочи вниманието си към Южна Франция. Както вече казах, не вярвам херцогинята да е подтикнала сина ми към такава чудовищна постъпка, но при неговото своенравие възможно е да е избягал при нея, подпомогнат и насъскван от този немец. А сега, доктор Хъкстейбъл, ще трябва да се връщаме в Холдърнес хол.
Чувствувах, че Холмс иска да зададе още въпроси, но последните резки думи на благородника даваха да се разбере, че разговорът е приключен. Изглежда, че това обсъждане на интимните му семейни работи с външен човек не допадаше на неговия строг аристократизъм и той се страхуваше да не би всеки нов въпрос да хвърля все по безмилостна светлина в дискретно затъмнените кътчета на частния му живот.
Когато благородникът и неговият секретар си отидоха, моят приятел с присъщата си енергичност веднага пристъпи към разследване.