Огледа внимателно стаята на момчето, но не откри нищо, само можа да се убеди окончателно, че то е могло да избяга единствено през прозореца. Стаята и вещите на учителя по немски също не разкриха нищо ново. Бръшлянът под прозореца не бе издържал на неговата тежест и при светлината на фенерче видяхме следа от тока му на поляната, където е скочил. Тази вдлъбнатина в ниската зелена трева беше единственото веществено доказателство за това необяснимо нощно бягство.
Шерлок Холмс излезе сам и се върна чак след единайсет. Той си бе набавил голяма военно-топографска карта на околността, която внесе в стаята ми, разстла я на леглото и като нагласи лампата в средата, запуши и се надвеси над нея, сочейки от време на време с димящия кехлибарен мундщук на лулата си интересуващите го места.
— Тая работа започва да ме увлича, Уотсън — каза той. — Несъмнено в нея има някои любопитни факти. Искам още от началото да ви обърна внимание на някои географски подробности, които може да се окажат много важни за нашето разследване. Погледнете тази карта. Този тъмен правоъгълник е интернатът. Ще го забода с карфица. А тази линия е шосето. Както виждате, то минава край училището от изток на запад; забележете също, че на разстояние една миля нито от едната, нито от другата страна няма отклонение. Ако двамата са избягали по някакъв път, той е именно това шосе.
— Правилно.
— По някаква странна щастлива случайност можем до известна степен да проследим какво е станало по тоя път въпросната нощ. На това място, където сега е лулата ми, от дванайсет до шест е имало местен полицай на пост. Както виждате, тази е първата пресечка от източната страна. Човекът там заявява, че нито за момент не се е отлъчвал от поста си, и е сигурен, че ни момче, ни мъж не биха могли да минат оттам, без да ги забележи. Тая вечер говорих с този полицай и той ми се видя човек, комуто може напълно да се вярва. Така че можем да отпишем тоя край на шосето. Сега да видим другия. Там има странноприемница — „Червеният бик“, чиято съдържателка е болна. Тя повикала лекар от Мекълтън, но той дошъл едва на сутринта, понеже бил зает при друг болен. Хората в странноприемницата стояли будни цяла нощ да го чакат и вероятно един или друг непрекъснато е държал под око шосето. Заявяват, че никой не е минавал. Ако се вярва на думите им, значи можем спокойно да отпишем и западната страна на шосето и да твърдим с положителност, че бегълците изобщо не са използувани този път.
— А велосипедът? — възразих аз.
— Правилно. След малко ще стигнем и до велосипеда. Но да продължим разсъжденията си: ако двамата не са минали по шосето, тогава трябва да са прекосили местността северно или южно от училището. В това няма съмнение. Да съпоставим тези две посоки. Южно от училището, както виждате, има обширно пространство обработваема земя на малки парцели, всеки отделен с каменна ограда. Оттам според мен велосипед не може да мине. Тъй че трябва да изключим и това предположение. Сега да видим местността на север. Там има горичка, отбелязана като Дивия гъстак, а от другата й страна на десет мили се простира голяма блатиста равнина, която постепенно става все по-вълниста и хълмиста. Тук, от едната страна на този пущинак, се намира Холдърнес хол, до който по шосето е десет мили, а през тресавището — само шест. Равнината е необикновено пуста. Неколцина фермери имат тук малки стопанства, в които отглеждат овце и говеда. Освен тях, дъждосвирецът и калугерицата са единствените обитатели на тази местност чак до Честърфилдското шосе. На него, както виждате, има църква, няколко къщи и една странноприемница. Зад шосето хълмовете стават стръмни. Несъмнено тук, на север, трябва да насочим диренията си.
— Ами велосипедът? — настоявах аз.
— Добре де, добре! — тросна се Холмс нетърпеливо. — На добрия велосипедист шосе не му трябва. Равнината е пресечена от пътеки, а тогава е имало пълнолуние. Охо! Какво е това?
На вратата се почука тревожно и след миг в стаята влезе д-р Хъкстейбъл. В ръката си държеше синьо спортно кепе с бяла нашивка около козирката.
— Най-после имаме улика! — извика той. — Слава богу, най-сетне сме по следите на милото момче! Това е неговото кепе.
— Къде го намерихте?
— Във фургона на циганите, които бивакуваха на равнината. Те си заминаха във вторник. Днес полицията ги издирила и обискирала каруцата им. И открила това.
— Как го обясняват?
— Извъртали и лъжели… разправяли, че го намерили в равнината във вторник сутринта. Тези негодници сигурно знаят къде е момчето! Добре, че всички са вече под ключ. Страхът от закона или кесията на херцога положително ще ги накарат да изплюят камъчето.