— Защо трябва да отзовавам братовчед си от войната на варварския свят? Знаеш, че той ламти за моето място. Докато не се оженя и не създам деца, той е следващият в наследяването. И е твърде близък с Военачалника. Баща ми прояви благоразумие, като го ангажира с военните дела на онзи далечен свят.
— Баща ти също така беше достатъчно разумен да накара братовчед ти да уреди смъртта на лорд Сезу и Ланокота. — Скрил ръце в широките си ръкави, Инкомо пристъпи напред. — Защо не оставиш на Тасайо да се справи с момичето? Бащата, синът, сега дъщерята.
Десио се замисли. Тасайо беше изчакал момент, в който Военачалникът отсъстваше от кампанията на варварския свят, за да постави лорд Сезу и сина му в невъзможна военна ситуация. Беше осигурил смъртта им, без да излага Минванаби на каквато и да било опасност да бъдат обвинени публично. Беше гениален удар и бащата на Десио бе отстъпил апетитни участъци земя в провинция Хоншони като награда за Тасайо. Десио потупа брадичката си с пухкавия си пръст и рече:
— Колебая се. Тасайо би могъл да се окаже опасен за мен, може би също толкова опасен като… онова момиче.
Инкомо поклати глава в несъгласие.
— Твоят братовчед ще защитава честта на Минванаби. Като Управляващ господар, ти не си обект на амбицията на Тасайо, както беше, докато лорд Джингу беше жив. Едно е да се стремиш да премахнеш съперник, съвсем друго е да се опиташ да унищожиш законния си господар. — Помисли за миг и добави: — Немислимо е Тасайо да наруши клетвата си пред теб. Той не би въстанал срещу теб, както не го направи срещу баща ти, лорд Десио. — Натърти на последното, за да постигне желаното внушение.
Десио стоеше неподвижно, забравил за мухата, която най-сетне кацна на яката му. Накрая въздъхна.
— Да, разбира се. Прав си. Трябва да отзова Тасайо и да поискам да положи васална клетва. Тогава ще трябва да ме брани с живота си или да се лиши завинаги от честта на Минванаби.
Инкомо изчака: знаеше, че господарят не е свършил. Непохватен понякога с думите, Десио все пак притежаваше прозорлив ум, въпреки че му липсваха инстинктите на баща му или гениалността на братовчед му. Най-сетне Десио заяви:
— Ще включа в призива си всички други мои верни слуги и съюзници. Да, трябва да свикаме официално събрание. — Обърна се и погледна съветника си твърдо. — Никой не трябва да си помисли, че съм се поколебал да призова братовчед си да служи у дома. Не, ще съберем тук всички наши васали и съюзници.
И изпълнен с решимост, той плесна с ръце. Двама слуги с оранжеви роби плъзнаха настрани изрисуваните врати и влязоха, за да чуят нарежданията му.
— Отворете тези проклети капаци — заповяда Десио. — Бързо. Горещо ми е. — И сякаш огромно бреме се беше смъкнало от душата му, добави: — Пуснете свеж въздух, богове милостиви.
Слугите се засуетиха с ключалки и резета и след малко в стаята нахлу светлина и прохладен въздух. Мухата на яката на младия господар литна на свобода към езерото. Водите искряха сребристи на слънчевата светлина, осеяни с рибарски лодки, теглещи мрежи от зори до здрач. Отърсил се сякаш от леността си, Десио се обърна към Първия съветник. Очите му блестяха, пълни с нова увереност — страхът, обзел го след смъртта на баща му, се бе стопил пред възбудата от взетите решения.
— Ще положа клетвите си над натамито на фамилията ми на Свещената поляна на предците Минванаби, в присъствието на всички мои роднини. Ще покажем, че домът Минванаби не е пропаднал. — И добави с неочаквана самоирония: — Или поне не толкова ниско. — Извика да доведат хадонрата и му нареди: — Искам най-великолепното пиршество, което може да се поднесе. Това празненство ще засенчи бедствието, причинено от баща ми, за да почете Военачалника. Нека присъства всеки член на фамилията, включително тези, които се сражават на варварския свят…
— Да, господарю.
След малко двама писари трескаво записваха заповедите на Десио, до тях чакаше в готовност пазителят на фамилния печат с паничка разтопен восък.
Десио гледаше тази суетня с хладна усмивка. Заповедите и грандиозните планове го опияняваха повече и от вино.
— И известете Великия храм на Туракаму — заяви той високо. — Ще вдигна молитвена порта, за да може всеки пътник, минал през нея, да призове благоволението на Червения бог, та той да погледне благосклонно на възмездието на Минванаби. На бога се заклевам: кръв ще се лее обилно, докато не получа главата на кучката Акома!