— Сред сивите воини и осъдените в джунглите няма никакво раздвижване — каза Люджан. — Няма никакви съобщения за голяма сила разбойници, поради което бихме могли безопасно да приемем, че Минванаби не подготвят атака под прикритие, както направиха срещу лорд Бунтокапи.
— Така изглежда — съгласи се Кейоке. — Лорд Бунтокапи получи достатъчно сериозно предупреждение. — В погледа му за миг се долови горчивина. — За лорд Сезу предупреждението дойде твърде късно. Това бе замисълът на Тасайо, а по-умен релли никога не се е раждал в Минванаби — отбеляза Кейоке; имаше предвид смъртоносното водно влечуго на Келеуан. — В мига, в който чуя, че Тасайо е отзован, ще започна да спя с бронята си.
Мара кимна на Накоя, която, изглежда, имаше да добави нещо. Иглите в косата на старицата се бяха кривнали настрани, както винаги, но въпреки сприхавия й нрав този път гласът й прозвуча по-скоро замислено, отколкото рязко.
— Агентите на Началника на шпионите несъмнено обръщат внимание на всички важни неща в домакинството на Минванаби. — На лицето й се изписа лукаво изражение. — Но той е мъж, господарке, и ще се съсредоточи върху броя войници, складираното снаряжение и запасите за битка, върху пристиганията и заминаванията на вестоносци. Бих посъветвала да възложиш на своя агент да наблюдава кога на Десио ще му омръзнат момичетата. Един мъж с цели не се излежава в леглото. Знам го много добре. В мига, в който Десио спре да пие вино и да ляга с жени, ще знаем наистина, че крои убийство срещу нашия дом.
Устните на Мара се извиха в най-лекия намек за усмивка и това й придаде още по-прелестен чар. Макар самата тя да не го осъзна, Люджан го забеляза мигом и загледан в господарката си с предано възхищение, подметна:
— Господарке, Първа съветнице… — Кимна на сбръчканата Накоя. — Ще заповядам на воините си да гледат зорко кога членът на Десио ще увисне. Щом знамето на Минванаби клюмне, всички ще се сме готови за нападение.
Мара се изчерви и изгледа строго Първия ударен водач.
— Люджан, проницателността ти е уместна, въпреки че примерът не е. — От първата си брачна нощ Мара не се чувстваше особено удобно от такива приказки.
Люджан се поклони.
— Милейди, ако съм оскърбил…
Тя махна с ръка — никога не можеше да се сърди дълго на Люджан — и извърна глава, защото едно от момчетата вестоносци дотича и се поклони ниско до лакътя й.
— Какво има, Таму?
Таму опря чело в пода.
— Господарке, Началникът на шпионите чака в кабинета ти. Казва, че е донесъл сведения от провинция Хокани, по-точно от именията на север.
— Най-после — въздъхна облекчено Мара. От предаденото съобщение разбра за какво ще докладва Началникът на шпионите Аракаси. Щеше да има сведения за ответния ход, за който хората й бяха чакали цели четири напрегнати седмици. На съветниците си каза: — Ще говоря с Аракаси и ще ви събера пак по-късно следобед.
Ветрец играеше в листата на дървото уло, фонтанът пееше песента си. Кейоке и Люджан станаха първи. Джикан събра счетоводните си таблички и помоли господарката за позволение да нагледа предачите на коприна чо-джа. Мара удовлетвори молбата му, но му махна да тръгва, преди да е започнал да изрежда постоянните си притеснения.
Накоя стана последна. Артритът бе забавил движенията й още повече и Мара беше жегната от неприятното осъзнаване, че времето взима своята дан от несломимата старица. Издигането на Накоя до Първа съветничка беше напълно заслужено и въпреки убеждението й, че е издигната по-високо, отколкото заслужава, бившата дойка на Мара носеше мантията на поста си с изящество и проницателна вещина. Трийсет години в служба на жените и дъщерите на Управляващи господари й бяха донесли изключително проникновено разбиране на Играта на Съвета.
Мара гледаше с трепет скования поклон на Накоя. Не можеше да си представи възхода на Акома без хапливите напътствия на старата жена и без предаността й, с която я беше подкрепяла и в най-тежките беди. Само боговете знаеха колко още ще живее Накоя, но Мара потръпна, смразена от мисълта, че дните на Първата й съветничка са на изчерпване. Изобщо не бе подготвена за загубата. Освен сина й старицата беше единственото същество, което Мара смяташе за свое семейство. Ако загубеше Накоя, нямаше ясен избор сред слугите й за ролята на Първи съветник.