Мара прецени настроението му. Навярно бе предизвикано от собствената му нужда да се овладее. Ако дадеше воля на омразата си, щеше да се устреми към унищожението на враговете си, без да мисли за безопасността на никого и нищо.
— Но самият Десио е слаб, колкото и да са силни тези, които му служат. — Аракаси остави чашата на масичката. — Наследил е всички страсти на баща си, но не и задръжките му. Ако не е бдителността на Боен водач Ириланди, враговете му ще пробият защитите му и ще изядат богатството му като глутница джагуни мъртъв харулт. — Имаше предвид подобния на куче мършояд на Келеуан и най-опасния хищник: гигантско шестокрако чудовище, цялото бързина и остри зъби. Долепи длани пред гърдите си и погледна Мара с присвити очи. — Но Ириланди поддържа патрулите си в първокласен ред. Няколко дни след смъртта на Джингу бяха извършени много набези и Минванаби оставиха малко оцелели да ближат рани.
— Ксакатекас бяха сред тези врагове — изтъкна Мара.
Аракаси кимна.
— Да. Те не изпитват никаква обич към Минванаби, а агентът ми в домакинството на лорд Чипино съобщава, че Първият съветник на Ксакатекас е намекнал за възможен съюз с Акома. Други в съвета му все още се противопоставят. Казват, че си показала най-доброто, което имаш, и очакват да паднеш. Но Чипино не е взел окончателно решение.
Мара повдигна вежди. Беше наистина изненадана. Ксакатекас беше една от Петте фамилии. Победата й над Джингу наистина бе повишила репутацията на името й, щом съветниците на Чипино бяха склонни да обсъждат възможен съюз, който щеше да е буквално обявяване на война на Минванаби. Дори Шинцаваи се въздържаха от открити връзки, доволни засега да поддържат приятелска, но неутрална позиция.
— Но Ксакатекас могат да изчакват — каза Аракаси. — Десио няма сам да формулира политика, а ще зависи от съветници и отношения. Силата и водачеството ще се разхвърлят между няколко мъже, което прави ясната картина много трудна за сглобяване. Това ще направи прогнозите ни неблагонадеждни, що се отнася до общата политика, и определено невъзможни по отношение оценката на непосредствените планове на Минванаби.
Мара наблюдаваше как едно насекомо пълзи по блюдото с плодове и ги опитва един по един. Така и Десио щеше да се обкръжи с амбициозни и жадни за власт индивиди и макар че желанията им може би щяха да се различават, всичко можеше да зависи от стремежа им да унищожат Акома. Като зла поличба навярно, насекомото се спря на резенче джомач и при него веднага се стекоха още няколко.
— Имаме късмет, че Тасайо е далече, във войните на Мидкемия — каза тя.
Аракаси се наведе над масичката.
— Не, господарке. Мъжът, който подготви убийството на баща ти и брат ти, се връща през разлома днес. Десио е свикал голямо събрание на родственици и поддръжници за по-следващата седмица. Ще приеме васални клетви… Има и още. Платил е с метал за издигането на молитвена порта на Червения бог.
Мара застина.
— Тасайо е опасен.
— И амбициозен също — добави Аракаси. — Десио може да се ръководи от страсти, но единствените интереси на братовчед му са войната и властта. След като Десио е на трона на Минванаби, Тасайо ще се устреми да осъществи амбицията си да командва имперските сили и ще му служи вярно — макар и с тайничкото желание Десио да се задави с кокал на джига например. Би могъл да опита и военно решение за падането му от власт. Една победа над дома Акома, при значителни щети и за други Велики домове, би поставила Десио непосредствено след Военачалника по власт в Съвета.
Мара се замисли. Смъртта на Джингу беше донесла на Минванаби загуба на чест, съюзници и политическа сила, но гарнизоните им и способността им да водят военни действия все още бяха незасегнати. Силите на Акома бяха поели пътя на възстановяването след разрухата, последвала смъртта на баща й и брат й. Но тя май прекалено много разчиташе на чо-джа. Насекомоподобните щяха да действат само на земите на Акома, смъртоносна и благонадеждна отбранителна армия, но безполезна за нападателна стратегия. Във война или конфликт извън границите на имението Акома нямаше да могат да се мерят по военна мощ с войските, които командваше Десио.