Разгорещен спор отвън я отвлече от мислите й и Мара с раздразнение осъзна, че варварите все още не са се научили на прилично поведение. Единствената промяна в тях след робския търг, изглежда, бе нарасналият брой отоци от бича по гърбовете им и значително подобреното владеене на езика на господарите им.
— Волята на боговете ли? Що за тъпанарщина! — избоботи един от мидкемийците. — Това са пълни глупости! Ако искаш свястна работа от тези мъже, приеми съвета ми и ми благодари за него.
Надзирателят нямаше готов отговор за роби, които си позволяваха да му говорят. Такива неща не възникваха в културата на цураните и той нямаше други средства за справяне с положението, освен да удари оскърбилия го с бича и да го наругае.
Никакъв ефект. Мара чу боричкане и след това гневен вик:
— Удари ме още веднъж, джудже такова, и ще те натикам с главата надолу в ей оная купчина тор на шестокраките ви говеда зад оградата!
— Пусни ме, робе! — вресна надзирателят уплашено и тъй като положението явно излизаше от контрол, Мара стана, за да се намеси.
Дръпна завесите и се озова пред впечатляващо изобилие от мускули по рамене и мишци. Червенокосият мидкемиец, главният подстрекател на вълнението на търга, беше стиснал надзирателя за халата и го беше вдигнал във въздуха така, че краката му ритаха над земята. Щом надзирателят видя господарката си, очите му се изцъклиха и устните му замълвиха молитва към Келеша, богинята на милостта.
Варваринът също погледна дребничката господарка, застанала на прага. Очите му бяха сини и твърди като метала за мечове, който изобилстваше на мидкемийската страна на разлома.
При този открито предизвикателен поглед гневът на Мара се усили, но тя го овладя и каза сдържано:
— Ако цениш живота си, робе, пусни го.
Червенокосият усети властността в тъмните й очи. Премисли за миг заповедта й, след което по лицето му се плъзна лукава усмивка, той отвори юмрука си и надзирателят тупна по задник насред любимата цветна леха на Мара.
Широката усмивка на роба разпали гнева й още повече.
— Липсва ти и най-малкият намек за смирение, робе, а това е опасно. За теб.
Червенокосият спря да се усмихва, но очите му останаха впити в нея с интерес, свързан по-скоро с тънкия й халат, отколкото с респект към думите й.
Мара не беше прекалено ядосана, за да не забележи. Това, че откровено преценяващият поглед на варварина я накара да се почувства съблечена, подсили гнева й. Можеше да заповяда незабавно да убият червенокосия за назидание на другите, само че изразеният по-рано от Аракаси интерес към варварите я спря. Никой от мидкемийците не се държеше подобаващо и освен ако не научеше причината за това, единственият начин да реши проблема бе да избие придобитата си наскоро собственост. Все пак нужен беше нагледен урок. Обърна се към двамата дотичали заради суматохата стражи и каза:
— Махнете този роб от очите ми и го набийте. Гледайте да не умре, но да съжали, че не може. Ако се съпротивлява, тогава го убийте.
Те моментално извадиха мечовете си и отведоха другоземеца. Предстоящият неизбежен бой като че ли изобщо не се отрази на самоувереността му. Липсата на страх у варварина от предстоящото изтезание само още повече подразни Мара, защото беше единственото у този мъж, което го правеше подобен на цуранин и заслужаващ възхищение. Изведнъж се стъписа. „Мъж?“ Какво й ставаше? Та той беше роб!
Джикан реши да се появи точно в този момент. Вежливото му почукване на рамката на вратата я стресна и прекъсна размишленията й.
Мара се обърна рязко и извика ядосано:
— Какво?
Хадонрата подскочи уплашено и това я накара да се почувства глупаво. Махна на надзирателя си да излезе от цветната леха и се върна при възглавничките си. Аяки още си спеше спокойно.
Джикан пристъпи в стаята и каза плахо:
— Господарке?
Мара го прикани с жест да влезе и попита:
— Защо Елзеки спореше с тези роби?
Надзирателят застана на външната врата, изчервен заради неодобрението на господарката. Самият той не беше много по-добър от роб — обикновен слуга, комуто бяха възложили да наставлява работниците из имението. А дадената му власт можеше да бъде отнета всеки момент. Просна се върху излъскания с восък дървен под и заговори разгорещено в своя защита: