— Господарке, тези варвари нямат никакво чувство за ред. Те са без уал. — Използва древната цуранска дума, означаваща „център на съществуване“ — душата, определяща мястото на човек във вселената. — Недоволстват, възразяват, подиграват се… — И довърши с гневен изблик: — Червенокосият е най-лошият. Държи се все едно е благородник.
Очите на Мара се разшириха.
— Благородник?
Елзеки се надигна и погледна умолително хадонрата. Джикан се беше намръщил от лошия избор на думи. След като разбра, че не може да очаква подкрепа от него, Елзеки отново се просна на пода.
— Моля те, господарке! Не исках да те оскърбя!
Мара махна пренебрежително с ръка.
— Знам. Обясни какво имаше предвид?
Елзеки вдигна боязливо очи и видя, че гневът на господарката му се е сменил с интерес.
— Другите варвари се отнасят с уважение към него, господарке. Може би този червенокос е бил офицер, твърде страхлив, за да сложи край на живота си. Може да е излъгал. Тези варвари смесват истината и лъжата без разлика, както ми се струва понякога. Порядките им са странни. Объркват ме.
Мара се намръщи. Ако червенокосият беше страхливец или го плашеше болката, нямаше да покаже такова невъзмутимо самообладание пред очаквания бой от стражите.
— За какво спорехте двамата? — попита настойчиво Джикан.
Елзеки сгърби рамене, сякаш да опише събитията, довели до срамното му унижение, означаваше да ги преживее отново.
— За много неща, почитаеми хадонра. Варваринът говори с такъв дивашки акцент, че е трудно да го разбереш. — През паравана до ушите на Мара стигна далечно изтупване, последвано от болезнено пъшкане. Стражите явно изпълняваха усърдно заповедта й. Надзирателят видимо се потеше: знаеше, че и неговата кожа може да пострада, под бича заради непокорството на варварите.
Мара даде знак да затворят паравана, за да не я безпокои шумът. Но преди слугата да изпълни нареждането й видя, че останалите варвари са се струпали на алеята с ножиците в ръце, в очите им се четеше открита омраза и негодувание. Потисна яда си от това явно непочитание и се сопна на надзирателя:
— Кажи поне едно нещо, което червенокосият варварин е дръзнал да сметне за толкова важно, че да спори за него.
Елзеки помръдна неловко рамене.
— Ами… помоли да приберем един от мъжете вътре.
— Защо?
— Каза, че нашето слънце било по-горещо от слънцето на техния свят и че мъжът бил получил топлинен удар.
— Какво още?
Елзеки сведе очи като момче, хванато да краде сладкиши от кухнята.
— Също така се оплака, че някои от робите имали нужда от повече вода, отколкото им даваме, заради жегата.
— И? — подкани го Мара.
— Даде оправдания за мързела им. Каза, че те не знаели почти нищо за растенията дори на техния свят, та какво остава за нашия, така че да ги наказваме затова, че работят бавно, било глупаво.
— За мен думите му са съвсем разумни, господарке — обади се Джикан.
— Изглежда, действах твърде припряно — каза Мара и въздъхна. — Елзеки, иди спри боя. Кажи на стражите да почистят червенокосия роб и да го доведат в кабинета ми.
След като надзирателят се изниза раболепно навън. Мара погледна хадонрата.
— Джикан, изглежда, заповядах наказание не на когото трябва.
— Елзеки никога не е бил особено схватлив — съгласи се Джикан и мълчаливо се зачуди защо това признание сякаш натъжи господарката му.
— Ще се наложи да го махнем от поста — реши Мара. — Робите са твърде ценни, за да позволим да ги съсипват глупаци. — Погледна умолително хадонрата. — Ще оставя на теб да съобщиш новината на Елзеки, а след това разчитам да назначиш негов заместник.
— Както наредиш, господарке.
Джикан се поклони и излезе, а Мара погали Аяки по бузката и повика слугинята си да го премести на постелята му в детската стая. След като щеше да се разправя с червенокосия варварин, не искаше да се разсейва с други неща. Тази мисъл я накара да се усмихне, докато слугинята вдигаше сина й, който промърмори ядосано в съня си. Буден, Аяки беше същото бедствие като червенокосия. Мара поклати глава и зачака стражите да доведат наглия варварин, успял с едно махване на ръката да съсипе размишленията й.