— Мидкемийци ли? — прекъсна го Мара.
Аракаси кимна.
— Магьосникът ренегат, Миламбер, освободи всички свои съотечественици, преди да напусне, и този Нетоха ги наема като работници. Според донесенията от Онтосет се справят добре като земеделци. Все едно, тези може да се окажат по-словоохотливи от нашите роби, тъй че събирането на сведения не би трябвало да се окаже трудно. Стига да знаят нещо, моето си струва да се чуе, разбира се.
Усетила напрегнатото мълчание на Накоя до лакътя си, Мара премина на следващия проблем.
— Какво ново за Минванаби?
— Обезпокоен съм, господарке, точно защото нямам какво да докладвам. Тасайо движи деловите дела на домакинството си също както ти твоите, но без нищо, което бих могъл да сметна за необичайно важно. — Началникът на шпионите се спогледа с Първата съветничка. — Това противоречи на очакванията. Тасайо би трябвало да се задейства веднага щом чуе за издигането ти до върховенството на клана. Но вместо това… — Аракаси се огледа и добави: — Още нещо: Минванаби са започнали да изграждат примитивна шпионска мрежа и се опитват да внедрят агенти на няколко места в империята. Не е трудно да се забележат, понеже Инкомо, Първият съветник на Минванаби, действа тромаво. Имам хора, които наблюдават неговите, и съм почти сигурен, че можем скоро да проникнем в кръга му. Това ще ни даде вторичен достъп до домакинството и делата му и когато това се постигне, ще се чувствам сигурен. Но не смея да действам прекалено бързо. Цялата операция може да се окаже сложна маневра, за да ни отклонят.
И все пак Мара усещаше, че това не е в стила на Тасайо. Вроденото му изтънчено лукавство клонеше към жестокост, а тактиката му — към военно насилие. Потънала в дълбок размисъл, тя разсеяно разреши на шпионина си да напусне. Не забеляза кога си тръгна и беше забравила, че Накоя е в стаята, докато старата жена не проговори.
— Усещам мраз в кокалите си, дъще.
Мара леко се сепна.
— Какво те тревожи, Накоя?
— Коварствата на Минванаби. Разчиташ твърде много на осведомителите на Аракаси. Може да са добре поставени, но не са навсякъде. Не са до Тасайо, когато кляка или когато ляга върху жена си, а трябва да вярваш, че това е мъж, способен да крои убийство, докато се облекчава или е с жена в леглото.
Мара не намери нищо смешно в образите, защото Накоя говореше истината. Агентите на Аракаси можеше да не са изровили никаква явна заплаха към дома й, но донесенията все пак бяха обезпокоителни. Тасайо управляваше домакинството си със своенравна изтънчена жестокост. Насилията му тормозеха ума и сърцето — и все пак, доколкото ставаше дума за заклет враг, Мара знаеше, че в империята няма кръв, която той повече да жадува да пролее, от нейната и на малкия й син Аяки.
23.
Нападение
Годината отмина.
Заета с грижи около продължаващите търговски трудности и привидното бездействие на Тасайо, Мара изчака, докато дъждовният сезон дойде и си отиде. Телетата нийдра бяха отбити от майките и лудуваха по ливадите. Щом пораснеха достатъчно, пастирите избираха кои да бъдат скопени и кои да се използват за разплод. Посевите бяха засети и ожънати и се проточи несигурен мир. Дните се нижеха без да се стигне до никакво решение. Хиляда възможни, реакции на хиляда възможни нападения бяха обсъдени и отхвърлени, а никаква заплаха от Минванаби не се появи. Хиляда ходове в Играта на Съвета се планираха, но императорът не отмени своя едикт срещу Висшия съвет.
Седнала в кабинета си в прохладните часове на ранното утро, Мара оглеждаше плочките и пергаментите, оставени й от Джикан. След обезсърчаващото й отстъпление в Кентосани доходите на Акома се подобряваха. Приемането на поста Боен вожд на клана не предизвика никакви бедствия. Постепенно стадата й се възстановяваха след разходите, наложили се от кампанията в Достари. Търговията с коприна най-сетне процъфтяваше. Макар Накоя да използваше всяка минута, за да натяква, че господарката й пренебрегва проблема с брака си, Мара отказваше да се поддаде. След като Тасайо бе пълновластен лорд на Минванаби, дори някой от толкова добре поставена в днешно време фамилия като на Хокану щеше да е глупав да се съгласи на съюз, докато спорът между Минванаби и Акома не бъдеше решен. Освен с Ксакатекас и в по-малка степен с Анасати, съюзите с Акома бяха станали крехки. Мара въздъхна. Все още не бе достатъчно силна, за да предприеме първия ход, и беше започнала да свиква с изчакването.