Влезе един слуга и докладва:
— Господарке, заклет куриер те очаква в преддверието.
Доведи го.
Куриерът беше облечен в избеляла туника с прикачения на ръкавите знак на гилдия от Пеш. Тъй като Мара нямаше връзки с нито една фамилия от този град, това засили любопитството й.
— Може да седнеш — разреши тя, след като куриерът изпълни поклона си. Не носеше документи. Съобщението щеше да е устно, гарантирано със смъртна клетва за мълчание. Мара махна на един слуга да донесе сок джомач в случай, че гърлото му е пресъхнало от пътуването.
Той сведе глава, щом донесоха напитката, и с благодарност отпи дълга глътка.
— Нося поздрави до Акома от лорд Ксалтепо на Ханку.
Пратеникът замълча за нова глътка, с което вежливо остави време на господарката да си спомни какво знае за дома на този лорд, за клана му и за политическите му връзки.
А това време наистина й трябваше, тъй като Ханку бяха малък дом и никога не бяха имали отношения с Акома. Бяха от Нимбони, толкова дребен клан, че винаги се съюзяваха с други, по-големи. С кои кланове се бяха съюзили в момента, Мара не помнеше. Аракаси щеше да знае. Може би също тъй щеше да потвърди дали Ксалтепо е подновил участието си в партията на Жълтото цвете след разпадането на Военния съюз. Партията на Жълтото цвете нямаше връзки с Минванаби, но понякога бяха поддържали общи интереси с тях, преди Алмечо да понесе бялото и златното, а наложените промени от приемника му Аксантукар бяха разтрогнали старите съюзи. Партията на Жълтото цвете в момента действаше сама и Нимбони най-вероятно бяха склонни да изберат страната на клана Канацаваи. Може би това беше ход в тази посока.
Мара въздъхна безсилно заради неузнаваемо заплетената политика през този сезон. Без мрежата на Аракаси щеше да се лута слепешком и да разчита на предположения, без да може да води решително своя клан през трудностите.
Пратеникът довърши питието си и учтиво изчака да му обърне отново внимание. Тя му махна с ръка и той продължи:
— Лордът на Ханку официално те моли да обмислиш съюз с неговия дом. Ако прецениш, че въпросът е в интерес на Акома, лорд Ксалтепо моли за среща, на която да обсъдите предложението му.
Домашен роб ненатрапчиво прибра празната чаша за сока. Мара използва тази пауза, за да формулира бързо решение.
— Поласкана съм от предложението на господаря на Ханку и ще отговоря чрез един от личните ми куриери.
Беше вежливо уклончиво и не необичайно, тъй като владетел близо до Сулан-Ку нямаше да е запознат с гилдията на друг град. От грижа за сигурността Мара възнамеряваше да наеме куриер от позната гилдия. Но да освободи този пратеник без благодарност щеше да намекне за недоверие, ако не и за обида, така че тя прати да доведат Сарик. Вече запознат със задълженията си на Втори съветник, той щеше да придружи платения куриер до някоя отдалечена стая, да го позанимае с баналности, докато отмине жегата, и след това учтиво да го освободят.
Финансовите отчети вече не привличаха вниманието на Мара. Тя мислеше за неочаквания ход на Ханку и недоумяваше какви може да са мотивите им. Лорд Ксалтепо можеше искрено да желае съюз и това не биваше да се приема лекомислено. След публичното й издигане до Боен вожд на клан това можеше да се окаже само първото от много такива домогвания. Да го пренебрегне щеше да е глупост.
Но възможността той да се окаже марионетка на някой друг, по-добре познат враг, използващ го, за да прикрие пореден заговор срещу нея, беше много опасна. Мара изчака заминаването на куриера и изпрати Аракаси да проучи.
След вечеря свика съвет. Отегчена от тягостната атмосфера в кабинета си със затворените паравани и спуснати завеси, реши, че ще е по-удобно срещата да стане в градинския двор до покоите й, под светлината на фенерите. Градината имаше само един вход, охраняван сигурно.
Седнала на възглавнички под дървото до фонтана, Мара за стотен път се замисли за сигурността на Акома и пак завидя на Тасайо, като си спомни имението му, красиво здание с просторни дворове, укрепено от стръмни хълмове, и естествено защитимата долина с нейното езеро и тесния проток. За разлика от други благородници, разположени в низините, на лорда на Минванаби не се налагаше бдително да поддържа охрана по просторните си граници. Трябваха му само часовои в наблюдателните кули на хълмовете и патрули, поставени на ключови места. Докато Акома се нуждаеха от пет пълни отряда от по сто воини всеки, за да поддържат възможно най-добре, отбраната на главното имение — цел все още непостигната след десет години грижливо укрепване на силите й. А Минванаби можеха с не повече от двеста души да охраняват два пъти повече земя. Тази по-ниска цена на сигурността за дома осигуряваше на Тасайо ресурси за политически игри, които липсваха на Мара въпреки бързо разширяващата й се финансова империя.