Огледа своя кръг от съветници, по-голям отпреди с добавените по-млади лица. Накоя ставаше все по-сбръчкана и изгърбена с всеки месец. Кейоке вече не можеше да седи толкова изправен като преди, но все пак продължаваше педантично да държи на външния вид. Държеше здравия си крак кръстосан над отрязания и грижливо беше скрил от поглед патерицата си. Колкото и да се опитваше, Мара така и не можеше да свикне да го гледа облечен в халат, вместо в броня.
На срещите на съвета й не присъстваха слуги. Но в ролята на личен роб Кевин седеше зад нея — и сега си играеше скришом с разпуснатата й коса. Тук беше Джикан, с прашните му от кредата длани, и Сарик, млад, нетърпелив и с проницателен поглед, и Люджан, който изглеждаше подвеждащо безгрижен. Началникът на шпионите все още не беше се върнал от кейовете на Сулан-Ку, където бе отишъл да се срещне с човек, носещ сведения от Пеш. След като неговата дума щеше да упражни най-тежко влияние, Мара започна преди пристигането му, за да има време да изслуша другите си съветници.
Накоя откри заседанието.
— Лейди Мара, не знаем нищо за тези парвенюта Ханку. Не са стара фамилия. Не споделят политическите интереси на Акома и се притеснявам, че може да са ръкавицата за ръката на враг.
Напоследък Първата съветничка беше станала изключително предпазлива. Господарката на Акома не беше сигурна дали това е заради издигането й на поста Боен вожд на клан, или от страха й от Тасайо, който се задълбочаваше със старостта, и все по-често поглеждаше към Сарик за по-балансирана оценка на риск и изгода.
Макар и още млад, Сарик беше с бърз ум, лукав и често дори саркастичен. Външната му закачливост изглеждаше в странно противоречие с по-дълбоко прикрития цинизъм, но наблюденията му бяха съдържателни и точни.
— Съображението на Накоя е основателно — започна той, впил дръзко погледа си в Мара; дланите му непрекъснато шареха по лакираната гривна на китката му, все едно изпробваше острието на меч. После сви рамене по войнишки. — Съгласен съм, че знаем малко за господаря на Ханку. Ако действа искрено, бихме го оскърбили с отказ да го изслушаме. Дори да можехме да си позволим да обидим този малък дом, не искаме Акома да си спечелят репутацията на недостижими. Бихме могли вежливо да отхвърлим съюза, след като изслушаме предложението му, и така няма да има обида. — Кривна глава и завърши с обичайния си въпрос: — Но можем ли да си позволим да му откажем, без да сме проучили какви може да са мотивите му?
— Сериозен аргумент — призна Мара. — Кейоке?
Военният й съветник вдигна ръка да оправи липсващия шлем и накрая почеса оредялата си коса.
— Трябва добре да огледам подготовката, предлагана за срещата ви. Лордът може да е наел убиец или да е поставил засада. Това къде желае да се срещне с теб и при какви условия ще ни каже много.
Това, че бившият Боен водач не оспори нуждата от преговори, не убегна на Мара.
Люджан, с опита си на бивш сив воин, предложи нова перспектива.
— Ханку са смятани за отцепници от могъщите домове на Пеш. Познавах се с братовчеда на една от жените на подофицерите ми, който служеше при Ксалтепо като Патрулен водач. За лорд Ханку се говореше, че рядко споделял тайните си и го правел само в случаи на взаимна изгода. Това, че са нов дом, се каза, но издигането на фамилията се дължи на мощните им делови интереси в Юга.
Джикан последва примера на Люджан и разшири картината.
— Ханку имат интерес в чоча-ла. Тъй като бяха слаби, по някое време бяха експлоатирани безмилостно от гилдиите. На бащата на лорд Ксалтепо му омръзна да губи приходите си. Когато дойде на власт, сам нае мелничари на зърно и вложи доходите си от чоча-ла в това предприятие. Синът му продължи да разширява бизнеса и сега са ако не господстващ, поне главен фактор в южните пазари. Хвали се с процъфтяваща търговия и обработва добивите на други производители. Възможно е да желае договореност, която ще докара зърното на нашия васал Тускалора в неговите сушилни.
— В Пеш? — възкликна Мара. — Защо лорд Джиду трябва да рискува с плесента и влагата при превоза на зърното си по море или да поеме високите разноски на сухопътен керван?