Жрецът направи три кръга около подиума, придружен от четирима послушници, всеки в червен халат и с маска на череп. Появата им предизвика вълнение сред събранието. Мнозина в залата направиха потайно жеста против лош късмет, защото да се натъкнеш на слуги на Бога на смъртта в най-добрия случай вещаеше неприятност. Свирките пищяха пронизително, черепите тракаха в ритъм със стъпките на жреца. Танцът му ставаше все по-бърз, а послушниците наченаха извивки и подскоци, описващи гърчовете на човешкото страдание, върховната мощ на Бога на смъртта и наказанието, въздавано над смъртните, предизвикали гнева му.
Из залата се разнесе тихо мърморене: гостите на Десио се питаха шепнешком защо Червените жреци са били избрани за кървав ритуал на това събрание. Обикновено жреците на Чочокан, Добрия бог, или в редки случаи жреците на Джуран Справедливия благословяха въздигането на нов Господар. Жрец на смъртта беше рядко и притеснително присъствие.
Танцьорите замръзнаха и свирките млъкнаха. Главният жрец запристъпва безшумно напред и се качи на подиума. Извади пурпурна кама от джоб в пелерината си и с пронизителен крясък сряза лявата си плитка. Окачи я на съответната облегалка на трона на новия Господар. След това докосна с чело гърба на стола и сряза дясната си плитка. Малкото черепче на края й изтрака злокобно по резбованото агате. След като този талисман бе закрепен на дясната облегалка на величествения стол, у никого сред присъстващите не остана съмнение. Жреците на Червения бог не режеха косите си, освен в очакване на велико жертвоприношение към божествения им господар. Десио обричаше своя дом на начинания, свързани с насилие и смърт.
Щом влезе почетната гвардия на Десио, се възцари тревожна тишина. Обичайните дванайсет воини се водеха от Боен водач Ириланди и Първи съветник Инкомо. Последен се появи новият Господар, блестящ в украсения си с пера горен халат в оранжево и обшит с черно. Черната му коса бе вързана отзад.
Инкомо стигна до подиума, обърна се, смъкна се на колене от дясната страна и загледа критично как господарят изкачи последните стъпала до седалището на своята власт. Десио се държеше добре въпреки горещината и непривичната тежест на бронята под пищното облекло. Като момче наследникът на Джингу нямаше никакви умения в бойното дело. Усилията на двора за упражнения му бяха печелили само мълчаливия укор на учителите му. Когато бе пораснал достатъчно за активна служба, беше обикалял с няколко патрула в безопасни райони, но след като командващите офицери учтиво се бяха оплакали от непохватността му, младежът с благодарност бе приел ролята на хрантутник в двора на Джингу. Десио бе наследил най-лошите качества на баща си и дядо си, прецени Инкомо. Щеше да е чудо, ако Минванаби се въздигнеше, дори Акома да не представляваха заплаха.
Инкомо огледа събралото се множество и вниманието му бе привлечено от изпъкващата фигура в първия ред на гостите. Тасайо беше роден воин. Беше може би най-способният член на фамилията от три поколения. Отегчен от церемонията, Инкомо се замисли какво ли щеше да е, ако служеше на умен владетел като Тасайо. Побърза да прогони тези нереални фантазии от ума си. След малко Тасайо щеше да се закълне да се подчинява на Десио във всичко.
Новият господар успя да се настани на големия си стол без инцидент, за което Инкомо беше благодарен. Тромавостта в този момент щеше да е неблагоприятна поличба, че Минванаби са споходени от неприязънта на боговете. Нервна пот изби на челото на Първия съветник, докато търпеше осветените от времето формалности, преди Десио да се изправи, за да заговори.
Младият господар на Минванаби започна с удивително силен глас в затихналата зала.
— Приветствам ви с добре дошли — зареди напевно, — мое семейство, мои съюзници и приятели. Онези от вас, които служеха на баща ми, са двойно добре дошли, заради вашата вярност към него в миналото и към мен в бъдещето.
Инкомо облекчено си пое дъх — нещата тръгваха добре. След това младият му подопечен помпозно благодари на присъстващите жреци, а после заразмахва ръце и заговори все по-страстно. Уверен в своята значимост, Десио насочи вниманието си към по-изтъкнатите гости. Инкомо се стараеше да изглежда, че слуша внимателно, но умът му все повече се разсейваше от нещо друго: какъв щеше да е следващият ход на Господарката на Акома?