Поколеба се, сякаш собствените му думи му бяха неприятни.
— Източникът ми е изричен, много повече от обичайното. Тасайо ужасно държи да знае за тази среща.
Устните на Мара се свиха.
— От това заключавам, че интересите на Ханку са против тези на враговете ни.
— Да, това придава тежест на допускането, че желанието на Ханку е искрено. — Но Аракаси не изглеждаше напълно успокоен. — Остават твърде много въпроси без отговори. Разширението на търговията с подправки на Ханку изглежда добър мотив, но това е предположение. А има и смътен слух, че клан Шоншони са се обърнали към Нимбони. — Поведението на Главния шпионин издаваше безпокойство. — Има неща, които са твърде ясни, предвид това колко много остава скрито.
— Притесняваш ли се?
— Да, лейди. Нещо в неговата… — Аракаси поклати глава. — Може би съм притеснен от твърде многото лесно придобита информация. — Сви рамене. — След като не съм следил достатъчно внимателно Ханку, обяснимо е, че действията им са ми убягнали. Настоявам обаче за крайна предпазливост. Срещни се с лорд Ксалтепо на място, което е лесно защитимо. Ако не тук, то другаде в именията си. Ако не на свой терен, то някъде наблизо, където да имаме предимство.
— Говориш благоразумно, както винаги. Трябва да сме предпазливи. Не бива да се пропилява никаква възможност за предимство, колкото и да е малко. Ще се срещна с лорд Ксалтепо не в зала на гилдия, а в онази долчинка в планината, където четата на Люджан някога правеше лагера си. Не е на земята на Акома, но имаме предимство, ако възникне неприятност.
Съветът свърши и всички си тръгнаха.
Само Кевин остана на мястото си. Обви ръце около кръста на Мара и зарови лице в косата й.
— Какво ще кажеш за един по-специален съвет между нас двамата?
Мара извърна лицето си, за да я целуне. Косата на Кевин блестеше златиста на светлината на фенерите, а ръцете му знаеха много добре къде да докосват. Щом устните му се впиха в нейните, Мара се приготви да остави грижите си за нощта.
— Милейди — сопна се киселият глас на Накоя. Нежелана като неканен гост, Първата съветничка се бе върнала. — Спрете с тези глупости и чуй предупреждението ми.
Мара се освободи от прегръдката на Кевин. Очите й бяха блеснали, косата — разрошена, нервите — изопнати.
— Говори, майко на сърцето ми. Но не прекалявай с търпението ми. — Напоследък Първата съветничка като че ли използваше всяка възможност, за да намекне за глупостта на Мара още да държи Кевин. Макар Мара да разбираше, че настойчивостта на старата жена произтича от загриженост, тази нощ бе решила твърдо да се наслади на няколкото мига, които й бяха останали с мъжа, когото обичаше. Колкото и да беше добронамерена Накоя, загрижеността й не беше добре дошла.
Първата съветничка не й държа лекция за неуместния й избор на партньор в леглото, а скръсти ръце и отсече:
— Разчиташ твърде много на шпионите на Аракаси.
— Те никога не са ме проваляли.
— Но и никога не са се занимавали пряко с Тасайо. — Накоя размаха пръст. — Спомни си керваните с коприна! Десио разкри един от агентите на Аракаси и от това дойде злото. Братовчед му няма да е толкова глупав. Няма да бъде приспан да мисли, че никой не го наблюдава в дома му. Но за разлика от Десио, Тасайо няма да бъде подведен от омразата, щом открие, че сигурността му е под въпрос. Ще пощади предателя и дори ще го подхранва със сведения и ще чака мига си, за да го използва.
Лек ветрец разлюля фенера. Изнервена от раздвижилите се сенки, Мара махна раздразнено с ръка.
— Да не би да съветваш да наемем зала на публична гилдия? Да разчитаме на сигурност, гарантирана от хора без клан?
— Не казвам такова нещо. Само те умолявам да внимаваш. Аракаси е много добър, наистина. Но предишният му господар Тускай беше съсипан въпреки шпионската си мрежа. Помни това. Осведомителите може да са полезни, но никога не са непогрешими. Всички сечива може да се счупят или да бъдат превърнати в оръжия.
Мара се вцепени, остро усетила студа още повече, след като топлината на Кевин се беше отдръпнала.
— Стара майко, чух предупрежденията ти. Благодаря за съвета ти.
Накоя бе достатъчно разумна, за да не настоява. Поклони се с дълбоко неодобрение и си тръгна.
— Права е старата досадница, знаеш ли — промърмори обично Кевин.