Аяки се ококори.
— Няма да посмееш! Не съм слуга или роб!
— Тогава престани да се държиш като слуга или роб и се облечи като благородник. — Накоя стегна подпухналата си от артрит ръка около китката на Аяки и го задърпа решително през стаята към слугата, чакащ с халата. Макар и скована и болнава, все още имаше желязна хватка. Аяки се отказа да се бори, тикна стиснатия юмрук в чакащия го ръкав и затърка намръщено зачервената си от стискането китка.
— Сега другата ръка — нареди Накоя. — И без повече глупости.
Мрачното лице на Аяки светна.
— Без повече глупости — съгласи се той в поредната си мигновена смяна на настроенията. Остави другата си ръка на слугата и след миг халатът беше на раменете му. Усмивката му се разшири, докато показа липсващите си предни зъби, и той посегна и скъса първото копче от раковина. — Халатът си е добър — заяви непокорно момчето. — Но оранжево няма да нося!
— Демон! — въздъхна Накоя. Определено беше твърде уморена, за да се бори с упорити момченца. Задоволи се само да го плесне по бузата и стъписан, той изкрещя от гняв.
Ревът бе достатъчно силен, за да надвие благоразумието, и слугите потръпнаха. Стражите в коридора се разсеяха и не чуха тихите стъпки, когато облечена в черно фигура скочи безшумно през паравана.
Изведнъж стоящият най-близо слуга залитна настрани с нож в гърба.
Падна без вик. Докато сянката на убиеца се врязваше през слънчевата светлина, вторият слуга рухна с прерязано гърло.
Накоя усети изтупването, щом трупът падна на дървения под, инстинктивно докопа наследника на Акома, който все още крещеше, и го запокити с все сила с главата напред към ъгъла. Момчето падна и се претърколи върху постелята си от възглавнички.
Първата съветничка извика на стражите, но гласът й бе слаб и предупреждението й остана нечуто. Аяки вече ревеше побеснял от гняв и се мъчеше да се измъкне от разбърканите завивки.
— Демон! — повтори Накоя, но този път на черния убиец тонг. Той беше извадил друг нож от колана си, а около пръстите на лявата му ръка бе увита корда. Лицето му беше скрито зад тънък черен воал. Юмруците му бяха в ръкавици. Нищо не се виждаше, освен очите му, докато пристъпваше към жертвата си, момчето наследник на Мара. Само Накоя стоеше на пътя му. Той вече вдигаше ножа, за да го хвърли и да я прониже.
— Не!
Накоя скочи напред, докато ножът излизаше от ръката му, и се вкопчи в лявата му китка и кордата, приготвена за гърлото на Аяки. Ножът блесна над главата на Първата съветничка и изтупа в гипсовата стена.
Убиецът изруга. Но Накоя докопа кордата. Ноктите й раздраха тънката кожа, впиха се в пръстите на убиеца като нокти на хищна птица.
— Няма да успееш!
Отново извика на стражите, но гласът й бе немощен и отново остана нечут.
Убиецът присви презрително очи, извади следващия нож от колана си и с извратено задоволство го заби дълбоко в ребрата на старицата.
Устните на Накоя се сгърчиха от болка. Но тя не пусна.
— Мри, старице! — Убиецът изви злостно ножа.
Накоя потръпна. От гърлото й се изтръгна предсмъртен вик, но ръцете й се стегнаха още по-силно на кордата.
— Няма да бъде убит в безчестие! — изхъхри тя.
Зад нея виковете на Аяки замряха. Детето видя ножа в стената над главата си, а след това кръвта, запълзяла по дъските на пода. Един от падналите слуги още потръпваше в смъртния си гърч. Парализиран от ужас, с още стиснатото в юмрука му копче от оранжева раковина, Аяки потисна жалния хленч, напиращ в гърлото му. Реши, че убиецът трябва да е Тасайо, наследеният от баща му кураж се пробуди и момчето извика:
— Напред! Атака! — И с пълна с образи на воини глава, изпълзя от възглавниците и заудря с юмручета по бедрото на нападателя.
Тонгът не му обърна внимание, а заби ножа още по-дълбоко в тялото на Накоя. Кръвта потече гореща по ръката му и намокри ръкавицата, докато той дърпаше кордата от хватката на старицата. Тя рухна, свлече се върху Аяки и го затисна с издъхващото си тяло.
— Добрият бог да те прокълне! — изхъхри на убиеца. Силата й отпадаше неумолимо. Аяки се измъкна изпод нея.
Убиецът посегна да сграбчи момчето и се препъна — Накоя го беше хванала за глезена. Но животът й гаснеше бързо. Мъжът бързо се съвзе, удари я по китката и се освободи.