Прегрупирането след засадата в гората отне по-голямата част от деня. Телата на убитите воини трябваше да бъдат прибрани на импровизирани носилки за ритуалното изгаряне у дома. Вражеските мъртви бяха оставени за храна на джагуните и други месоядни същества. Люджан изпрати съгледвачи и те се върнаха от уговореното място на срещата с донесения, че Ханку не се виждат никакви.
Мара понесе лошо тази новина: предложената й среща с лорд Ксалтепо се оказваше несъмнено фалшива и най-вероятно бе заговор на Минванаби. Вече се тревожеше не само за раните на Кевин.
— Тасайо не удря само веднъж — каза тя на Люджан, щом сумракът се сгъсти. — Въпреки че ранените ни ще страдат, докато ги носим, трябва да се върнем вкъщи възможно най-бързо.
Люджан кимна и бързо подготви войниците за тръгване. Изтощени от боя и превързани, тримата оцелели от първоначалната охрана на Мара получиха почетни места в челото на колоната. Кевин и двама ранени на носилки бяха зад тях, следваха доблестно загиналите. Мара настоя да тръгне пеша. Носачите й бяха живи, но понеже бяха обучени да носят товари, без да друсат, им повериха ранените.
Господарката на Акома тръгна до своя изпаднал в безсъзнание личен роб. На Кевин му бяха дали упойващо лекарство заради болката и той спеше дълбоко. Тя държеше непревързаната му ръка и настроението и се люшкаше между болезнената тъга и гнева.
Нямаше нужда да я предупреждават, че Тасайо е компрометирал шпионската мрежа на Аракаси. Беше видяла само нарастващата си сила, беше се заблудила да мисли, че естествено й се полага по-малки фамилии да се домогват до благоразположението й. Накоя я беше предупредила. Кейоке съвсем подчертано беше избягвал да й се противопоставя, точно за да може да е свободен да предотврати гибелния капан, който толкова глупаво бе позволила да й заложи Тасайо.
Двайсет и седем добри воини от почетната й гвардия бяха мъртви. Люджан беше загубил други дванайсет по време на спасяването й, а Кевин сигурно никога вече нямаше да може да ходи, без да накуцва.
Цената беше твърде висока.
Мара стисна устни и стисна и ръката на Кевин, който бе устоял твърдо като всеки от воините й. Не усещаше камъните под стъпалата си, нито забелязваше ръката на Люджан, която от време на време я подкрепяше. Едва забелязваше и идващите и заминаващи патрули съгледвачи, които непрекъснато обхождаха околните гори и оглеждаха за врагове. Мислите й кръжаха само около срама от собствената й лъжлива гордост. И се питаше, отново и отново, какво ще каже на Аракаси.
Луната се скри. Под Дърветата стана толкова тъмно, колкото беше и в сърцето на Мара.
На границата на имението я очакваше друг патрул, със запалени факли. Мара беше толкова уморена, че в първия миг не осъзна колко необичайно е присъствието на този допълнителен отряд. Люджан заговори с Патрулния водач и щом чу името на Аяки, тя се смрази.
— Какво се е случило със сина ми?
Люджан я хвана здраво за раменете.
— Жив е, господарке.
Това уверение не намали тревогата й. Ужасена, че Тасайо може да не се е ограничил с нападението в горската долчинка, Мара попита настойчиво:
— Имаше нападение над дома ми, така ли?
— Милейди, беше изпратен убиец. — Патрулният водач се поклони сковано. Обучен на краткост от Кейоке, поднесе новината като боен доклад. — Аяки е леко ранен, но иначе е невредим. Загинаха трима души, сред тях Накоя, Първата съветничка, убита при защита на детето. Няма никакви следи за други врагове. Убиецът явно се е промъкнал сам. Кейоке подсили всички патрули и ни прати да подсилим ескорта ви.
Но Мара не чу подробностите, освен че Аяки е ранен и че Накоя, която й беше като майка, е мъртва. Коленете й омекнаха, умът й беше толкова стъписан, че не можеше да мисли. Не усети, когато Люджан я хвана, за да не падне. Чу, но не разбра думите, когато нареди на Патрулния водач да изпрати бегач за носилка.
Накоя беше мъртва, а Аяки ранен. Имаше нужда от прегръдката на Кевин и утехата на обичта му в този кошмар. Но той лежеше в носилката, в безсъзнание от упойващия цяр.
Нощта й се стори горчиво пуста. Бедата като че ли дебнеше невидима в тъмното, а пътят през собствената й молитвена порта изглеждаше застрашаващ с неназовима опасност.
— Трябва де се прибера у дома — каза тя вяло.
— Господарке, ще те отведем колкото може по-бързо.
Без да дочакат да дойде носилката, закрачиха към къщата на имението.