Мара тихо издиша. За първи път, откакто бе срещнала този човек, разбра, че е пробила през сдържаността му. Най-сетне виждаше истинския мотив, който тласкаше най-загадъчния й съветник. Майстор на заблудата, сега Аракаси седеше пред нея оголен от всякаква заблуда. Лицето му издаваше копнежа на възбудено момче, а наред с това тя виждаше, че той държи дълбоко на нея и че е готов да й предложи всичко, което поиска. Най-сетне убедена в думите на Накоя, че съществуват граници, отвъд които никой владетел не бива да настоява за предаността на едно вярно сърце, тя се усмихна и с възможно най-небрежния тон каза:
— Спомена, че имаш новини?
Очите на Аракаси заискриха, изпълнени с внезапно въодушевление. Той си взе резенче плод и започна:
— Магьосниците са били много залисани със свой собствен план, изглежда. Слуховете са интригуващи и почти невъобразими.
Мара се отпусна с облекчение на възглавничките и му махна да продължи.
Аракаси довърши хапката с изискано глътване и облиза зъбите си.
— Много е провокиращо за мисълта. Според мълвата десет Велики от Събранието отишли през разлома на Мидкемия с три хиляди воини на Канацаваи. Имало е битка и има всевъзможни спекулации за причината й. Според някои императорът е пожелал да отмъсти на Островния крал за вероломния провал на мирните преговори. — Главният шпионин вдигна ръка, за да спре нетърпеливите й въпроси. — Не това е невероятният мотив. Според други — лица на благонадеждни постове — магьосниците са повели война срещу Врага.
Мара го погледна озадачено.
— Срещу Врага — повтори Аракаси. — Онзи от митовете преди Златния мост. Учителите ти не може да не са ти ги казвали, като си била малка.
Тя си спомни онези истории и бавно я осени.
— Но това са приказки! — възрази, но все пак се озърна към лампите, сякаш сенките, които хвърляха, можеше изведнъж да са станали по-големи и по-тъмни. — Измислици.
Аракаси поклати глава, озадачен и възбуден в същото време.
— Така си мислехме. Но кой може със сигурност да предположи какви врагове биха могли да предизвикат Великите, особено след като ренегатът, Миламбер, е замесен в събитията? Митовете са по-стари от историята, древни са като имената на братята, основали Петте фамилии. Как можем да преценим кое е истина в онова отдавнашно и далечно минало?
Изведнъж обезпокоена, Мара прехапа устна.
— Канацаваи са замесени, така ли? Значи можем да разпитаме какво е станало, щом получа вест от лорд Камацу. — Мислите й се плъзнаха напред. — Бихме могли да предположим, че заповедта на императора за Съвета е съобразена с действията на магьосниците.
— Така предполагам и аз. — Аракаси си взе още едно резенче плод. — Но това са разсъждения. Източниците ми най-близо до Небесната светлина намекват, че може би се водят преговори за размяна на пленници между империята и Островното кралство.
— Значи разломът е отворен!? — възкликна Мара.
С право приписал това на някаква загриженост, свързана с любовника й варварин, Аракаси леко се покашля.
— Нищо от това, което казвам, не е публично. Но изглежда, че ако отново помолиш за изслушване на подходящите места, най-сетне би могла да спечелиш изгоди от търговските си права с Мидкемия, господарке. Ще проуча проблема и ще се опитам да открия повече факти.
Мара го погледна с безмълвна благодарност.
— Заради Кевин — промълви тя. — Той не заслужава да остане роб.
И отърсила се сякаш от изтезанията на невидими призраци, смени темата:
— Ако властта продължи да се измества от Съвета, ще има вълнения. Минванаби ще консолидират съюзниците си и ще се опитат да възродят поста Военачалник.
Въздъхна, намръщи се и добави:
— Ще е хубаво, ако всички доживеем да се порадваме на печалбите от изключителните ми търговски права. — Очите й се присвиха. — Каза, че си поръчал шпионите под покрива на Тасайо да бъдат убити. Защо тогава нашият враг все още диша?
— Ръката ми не е достатъчно дълга да стигне под покрива на Тасайо и да вземе главата му. Но слугите му? Те са съвсем друга работа.
И в меката лятна нощ, под блясъка на фенери и звезди, й разказа.
Слугите бяха открити в ямата в една от зеленчуковите градини, използвана понякога за погребения. Хвърляха там само обезчестените, без никакви ритуали, а ямата беше далече и миризмата от разлагането не можеше да лъхне отвъд слугинските жилища. Петте трупа бяха без глави и когато момчето, което ги откри, докладва на един от старите надзиратели, той веднага осъзна, че господарят трябва да бъде уведомен. С треперещи колене и присвил в ужас побелялата си глава, забърза да го съобщи на хадонрата Мургали.