Хадонрата на Минванаби седеше изгърбен над счетоводни плочки, струпани опасно високо, и полагаше всички усилия да остане незабележим. Цялото домакинство бе усетило гнева на Тасайо, след като засадата му не бе успяла. Мургали изслуша новината и изруга, щом осъзна важността й. Този въпрос не беше нещо, което смееше да пренебрегне.
— Върви си — заповяда той на слугата. — Нареди да извадят телата от градината и да ги положат в празна спалня.
Щом старецът излезе, Мургали се надигна уморено. Разтърка страдащата си от артрит китка, обу най-меките си пантофи и колкото може по-безшумно заситни да потърси Инкомо. Първият съветник на Минванаби беше може би единственото лице, което можеше да се обърне към Тасайо безнаказано. Докато минаваше покрай детската, цъкна с език. Дори децата бяха кротки, сякаш и те усещаха гнева на баща си.
Инкомо също не бе доволен от прекъсването. Седеше в банята си и една робиня, на четвърт от годините му, търкаше със сюнгер жилестия му гръб.
— Това е крайно ненавременно — измърмори Първият съветник на срамните си части.
Мургали закима съгласен.
— Наистина крайно. Труповете ги полагат в една празна спалня. Господарят може да ги огледа там.
После, докато Инкомо се надигаше тежко от ваната, за да го избършат, хадонрата реши, че е удобен момент да се измъкне.
Оставен сух, гол и да отнесе вестта сам, Инкомо почна да ругае, ядосан, че няма да има време да се позабавлява с робинчето с гъбата. Върза свиления си колан на бърз, злобен възел и тръгна да подири своя лорд и господар.
Диренето го отведе от трапезариите през голямата зала, покрай многобройните заседателни зали, през личния кабинет на Тасайо, скрипториума и залата за упражнения. Накрая се озова на стрелковия полигон, разположен чак в другия край на гвардейските казарми. Вече бе запъхтян и потен все едно не беше излязъл току-що от банята.
Облечен в лек копринен халат и с нелепо очукан шлем на главата, Тасайо пусна седем стрели в бърза последователност. Те се забиха със свръхестествена точност в центъра на малък щит, боядисан като мишена и вдигнат високо от разтреперан роб.
— Трупове — сопна се лордът на Минванаби. Натърти думата с нова стрела, която изсвистя между краката на роба и се заби в сухата пръст.
Робът потрепери от страх и се самозабрави — заотстъпва с пребледняло от ужас лице.
Изражението на Тасайо не се промени. Следващата му стрела порази нещастника в гърлото.
— Казвам им, казвам им да не мърдат! — Лордът щракна с пръсти и един слуга притича да вземе лъка и колчана. Тасайо смъкна ръкавицата за стрелба и кехлибарените му очи се извърнаха към Първия съветник. — Под „трупове“, предполагам, че имаш предвид шпионите на Акома?
Инкомо преглътна.
— Да, милорд.
— Пет, казваш — сопна се Тасайо. — Но ние знаехме само трима.
— Да, милорд.
Тасайо задърпа пръстите на лявата си ръка и всяка става изпука.
— Ще огледам телата. Веднага.
— Разбира се, милорд. — Инкомо последва господаря, който се запъти към къщата, и потта закапа на вадички от лицето му.
Щом влязоха, Тасайо хвърли шлема си на един роб и закрачи по коридора, като разбутваше кланящите се стражи.
Дръпна рязко паравана.
Лъхна ги вонята на разлагаща се плът. Тасайо, явно неподатлив на ужасни гледки, влезе и се наведе да огледа зацапаните с пръст подпухнали трупове.
Инкомо се задържа на прага. Докато се мъчеше да потисне гаденето, видя как господарят му опипва останките с дългите си любопитни пръсти. Ръката на Тасайо пробяга по врата на едно от телата, само на косъм от там, където беше отсечена главата.
— Този е бил удушен — измърмори Тасайо. — Това е работа на убиец тонг. — Огледа и останалите трупове и под халата на последния намери малко парче плат, извезано с червено цвете. — Хамой! — Надигна се разгневен и се обърна рязко към Инкомо. — След подаръците ми в метал този тонг трябваше да е мой!
Първият съветник на Минванаби изтълкува гневния му поглед като предупреждение и се наведе в почтителен поклон.